Обща сексуална култура..

Кратки анатомо-физиологични данни за ЖЕНСКАТА полова система

Половата система на жената е изградена от полови органи, обединени в две големи групи - външни и вътрешни полови органи. Към външните се отнасят: голями и малки срамни устни, предверие на влагалището, девствена ципа и клиторът. Към вътрешните полови органи се отнасят: влагалището, матката, маточните тръби и яйчниците.

Двата яйчника разположени от двете страни на матката в малкия таз, тежат средно по 5-8 грама единият и са с размери 3 на 1 см. У новороденото момиченце те съдържат до 400 000 незрели яйцеклетки. От тях едва 500 успяват да узреят, а останалите претърпяват обратно развитие. Всеки месец се отделя по една зряла /готова да бъде оплодена/ яйцеклетка - процесът се нарича овулация. Яйчниците продуцират и женски полови хормони, които определят индивидуалността на женския организъм.

Двете маточни тръби, по които яйцеклетката достига до маточната кухина, са с дължина 10-12 см всяка една.Те имат по един външен, по-широк край, обърнат към яйчника и по един вътрешен, по-тесен край, който се отваря в горната част на маточната кухина.

Матката представлява мускулен орган с крушовидна форма и се състои от горна широка част /тяло/ и долна тясна част /шийка/. Отвътре маточната кухина е покрита с лигавица, реагираща в определена последователност на промяната в концентрацията на половите хормони в женския организъм.

Тези промени са с определена цикличност: маточната лигавица увеличава обема си и при липса на оплождане се излющва, като предизвиква менструалното кръвотечение /мензис/. Целият цикъл е със средна продължителност 28 дни и се нарича менструален цикъл. През шийката на матката преминава канал, свързващ маточната кухина с влагалището.

Влагалището представлява своеобразна мускулна тръба с дължина 8-10 см и ширина 3 см, покрита отвътре с лигавица. Неговият заден /вътрешен/ край обхваща шийката на матката. В предния край на влагалището се намира девствената ципа или нейните остатъци. Тя представлява ципеста преграда с пръстеновидна форма у повечето девойки. Предният отвор на влагалището е покрит от двете малки срамни устни. Пространството между малките срамни устни се нарича предверие на влагалището. В горната си част двете малки срамни устни се съединяват.

На това място, над външния отвор на уретрата, се намира клиторът. Той се състои от главичка, тяло и корен и представлява силно умалено копие на мъжкия полов член. Клиторът е богато снабден с нервни окончания, поради което е много чувствителен. При полова възбуда той увеличава до известна степен размерите си.

Най-отвън върху малките срамни устни са разположени успоредно две големи кожни гънки - големите срамни устни. По външната си повърхност те са окосмени, а във вътрешността си имат добре развита мастна тъкан и множество кръвоносни съдове и нервни окончания.


Физиологични полови реакции у жената

Първата реакция на сексуална възбуда у жената е повишена секреция на влагалищната лигавица - т.н. лубрикация. Тя се появява 10 до 30 секунди след началото на сексуалното дразнение и улеснява интромисията на мъжкият полов член. Влагалищните стени реагират на сексуалното дразнение чрез просмукване на слуз. Първоначално по влагалищната стена се концентрират отделни малки капчици, които постепенно се сливат и образуват равномерен хлъзгав слой слуз по цялата влагалищна лигавица. В следващия етап влагалището променя размерите си - разширява се и се увеличава предимно за сметка на вътрешните си две/ трети. По време на кулминацията на сексуалното дразнение, преди настъпване на оргазма, към вътрешната една/трета на влагалището нахлува мощен поток от кръв и заедно с малките срамни устни се образува оргазмената зона /оргазмена маншета/, която е физиологичната основа на оргазма.

Разширяването и удължаването на влагалището променя разположението на матката - тя се изтласква нагоре към големия таз, а маточната шийка заема най-благоприятното за оплождане положение.

Оргазмени контракции по време на оргазъм се получават и у жената. Първите пет контракции са най-интензивни, в еднакъв интервал с този у мъжа /0,8 секунди/, но продължителността и броят им у жената са по-големи. Възможно е при по-силна полова възбуда оргазмът да започне с една по -силна и по-продължителна /2-4 секунди/ контракция. След критическата възраст влагалището се скъсява, намалява количеството на влагалищния секрет при полова възбуда, по-бавно се осъществява лубрикацията, намаляват броя и силата на оргазмените контракции и е по-трудно образуването на оргазмена зона.

Клиторът е силно чувствителна на сексуално дразнение зона. В сравнение с мъжкия полов член клиторът реагира по-бавно на половата стимулация и у почти 50% от жените не се наблюдава промяна в размера на клиторната главичка и липсва клиторна ерекция. Независимо от разположението на клитора по време на половия акт мъжкия полов член много рядко влиза в пряк контакт с него. Половата стимулация на клитора е индиректна - от разтварянето на малките срамни устни в резултат на фрикционните движения.

Значителни промени при половото дразнене претърпяват и малките срамни устни. При сексуална възбуда и особено по време на оргазъм, в резултат на притока на кръв, те увеличават размерите си, като заедно с външната трета на влагалището образуват оргазмена зона.

Останалите реакции на женския организъм в резултат на сексуалното дразнение са ускорява не на дишането - до 40 вдишвания/минута, ускоряване на сърдечната дейност - до 180 удара/минута. Стойностите на артериалното налягане могат да достигнат 200 /120 мм в кулминацията на половия акт. У нераждали жени се наблюдават и промени на гърдите - гръдните зърна се удължават и увеличават диаметъра си, а самите гърди по време на оргазъм увеличават размера си. У някои жени при максимална възбуда се появяват розови петна по кожата на гърдите, които изчезват след затихване на оргазма.

Сексуалност и възраст



Детство и юношество

Психосексуалното развитие на индивида има своите характерни особености през отделните възрастови периоди. Все още се спори по въпроса за детската сексуалност. "Сексуалното" е присъщо на човека още от раждането, сексуалността е скелетът на човешкия живот, а либидото /силата с която се появява половия нагон/ е избор на психичната енергия на индивида.

Открояват се няколко фази в психосексуалното развитие на детето:

1. В първата /орална/ фаза основен източник на удоволствие е устата - детето получава удоволствие при смучене, хапане.
2. Във втората фаза /от 1- до 3 годишна възраст/ е анална фаза, при която удоволствието идва от дефекацията.
3. В третата фаза /фалическа, между 3- и 5годишна възраст/ детето проявява интерес към мъжкия полов член /фалус/.




След полово съзряване /пубертет/ започва по-висша нова фаза /генитална/, в която сексуалната енергия /либидото/ търси своята реализация чрез осъществяването на половия акт. През последно време представите за психосексуалното развитие на индивида все повече се съобразява с влиянието на половите хормони върху формирането на половата принадлежност.

През пубертета на основата на изграде на полова идентичност се развива сексуалната ориентация на личността и се формира сексуалният динамичен стереотип.

Пубертетът протича в две фази:

1. Фаза на съзряване /пубесценс/, завършваща при момичета с първата менструация /менархе между 11-и 13-тата годишна възраст/ и у момчетата с първата еякулация /между 12и 15-тата годишна възраст/;
2. Фаза на юношество /адолесценс/ с продължителност от 13- до 18-годишана възраст при девойките и от 15- до 20-годишна възраст при юношите.




Пубертетът е период на бързо настъпващи промени в телесно, психично и сексуално отношение под влияние на рязко повишена секреция на полови хормони. Телесните промени засягат както общата конструкция на тялото /ръст, телосложение, характерно окосмяване/, така и оформянето на функционалната полова система.

Психичните полови промени формират характерното за мъжа и жената полово самосъзнание. В еротичната сфера между два та пола съществуват доста различия. Ако се приеме, че любовното чувство има две съставки - телесно центрирана, свързана със стремежа за телесен контакт, и психоемоционално центрирана, свързана със стремежа за психоемоционален контакт с другия пол, то характерно за юношите е преобладаването на телесно центрираната съставка /юношеска хиперсексуалност/, а за девойките - на психоемоционалната съставка. Тези закономерности се запазват в общи линии и при възрастните индивиди.

Юношеската хиперсексуалност е причина за т.н. заместителни полови прояви - сексуалната активност се проявява под формата на полюции или самозадоволяване /мастурбация, онанизъм/. Самозадоволяването в тази възраст е напълно естествена физическа реакция. По достоверни данни почти 90% от мъжете и 60% от жените са мастурбирали преди началото на редовния полов живот, като периодът на най-висока мастурбационна активност е между 13- и 15-годишна възраст. Самозадоволяването при юношите и девойките е аналог на половия живот при възрастните. То намалява половото напрежение, стимулира психичното развитие и в никакъв случай не е болестно състояние.

Хигиена на половия живот

Трудно е да се говори за правила и норми на половия живот. Все пак в интерес на двамата партнъори е да се познават и да се следват някои по-общи закономерности на половата хигиена.

Под полова хигиена се разбира съвкупността от съвети, мероприятия и взаимоотношения, чиято цел е да се допълни, усъвършенствува и обогати психоемоционалното единство на двама обичащи се сексуални партнъори.

Първият въпрос, който възниква, е този за началото на половия живот. Намаляването на средната възраст на първия коитусен опит е световна тенденция. Твърде ранното /преди 16-годишна възраст/ или по-късното /след 19-годишна възраст/ започване на половия живот е социално неблагоприятен фактор. Не трябва първият полов акт да се превръща в самоцел, а да се изхожда от принципа, че сексуалните взаимоотношения възникват на основата на силно взаимно чувство.

Едно от най-важните условия за нормален полов живот е високата лична хигиена - както общата, така и тази на половите органи. Всекидневно измиване на половите органи и областта около тях с вода трябва да е навик на всеки човек. Половият живот при зрелия човек се превръща в средство за непрекъснато възобновяване на сексуално-еротичното привличане между партнъорите, за тяхното физическо и психическо благополучие.

Общовалидни норми за "здравословна" честота на половите сношения не съществуват, а и не са необходими. Все още има жени, които смятат, че колкото повече усилия полагат в леглото, толкова е по-малка вероятността мъжете им да потърсят за сексуална партнъорка друга жена. Въпросът за честотата на половите сношения е обсъждан още в древността. Коранът разрешава едно полово сношение седмично, в Индия се препоръчват три до шест полови акта месечно, според Заратустра - веднъж на 9 дни и т.н. Според съвременните проучвания, съобразени и с възрастта на партнъорите, средната седмична честота на половите сношения се колебае от две до четири при по-младите и до едно и две при по-възрастните двойки.

Отклоненията под и над тази честота не се считат за абнормни, ако са желани и удовлетворяват и двамата партнъори. Що се отнася до повторението на половия акт /осъществяване на полово сношение два или повече пъти един след друг/, то не може да се смята за общовалидна форма, по-скоро е изключение, а стремежът да се наблегне на количествената страна се отразява в по-голяма степен на качеството на самия полов акт.

За необходимостта от въздържание по време на менструация и бременност съществуват различни мнения. Според гинеколозите вероятността от внасяне на инфекция при полов акт по време на мензис е реална, а съществуват и естетически съображения за отлагане на половото сношение. И все пак решението се взема от двамата партнъори. Бременността не е болестно състояние, но поради опасност за бременната и плода половите сношения се прекратяват осем седмици преди и след раждането.

Честата смяна на партнъорите и безразборните полови сношения са рисковани. Рискът за контакт с носител на вируса на СПИН е напълно реален. Използването на презервативи е неизбежна необходимост, а половите сношения с непознати партнъори представляват необмислен риск.

Патологична сексология

Патологичната сексология се занимава с количествените и качествените промени в половата дейност. Количествените полови промени се изявяват с количествени разстройства на сексуалността - усилена, понижена или липсваща /хипер-, хипо-, а-сексуалност/. Качествените полови промени представляват девиантни състояния и са свързани с отклонения в половото влечение и в половата дейност.

Половата дейност е прерогативна двойката индивиди от противоположен пол. Следователно, половите разстройства представляват промяна на сексуалната комуникация в рамките на половата двойка, които рефлектират върху индивидуалната сексуална пълноценност, чийто конкретен израз са нарушенията във физиологичните полови реакции у индивида /ерекция и лубрикация, еякулация и оргазъм/.

Причините за развитие на сексуални промени и разстройства могат да се търсят вътре в двойката. Когато възниква проблем в сексуалните взаимоотношения между партнъорите говорим за париопатия, а ако причината въздейства отвън върху единия от партнъорите и това води до промени в сексуалния живот вътре в двойката, говорим за сексопатия. Към първата група /париопатии/ спадат сексуалните нарушения, възникнали поради недобра техника или несъгласуваност в половото поведение /диспареуния/; поради липса или недостатъчно привличане между партнъорите /дисгамия/; поради слаба информация или дезинформация за сексуалната сфера /"къс" полов член, "недостатъчна" продължителност на половия акт, липса на повторяемост на половия акт/.

Сексопатиите могат да са резултат на болестни състояния у един от партнъорите, на възрастови промени или на отклонения в половото развитие /интерсексуални, транссексуални и девиантни състояния/. При подходящи условия промените и разстройствата в сексуалността могат да продължат въздействието си, независимо от отпадането на породилите ги причини. Предпоставки за това са половата неграмотност и консерватизма, някои личностни особености, слаба полова конституция, липсата на взаимност, превръщането на половата дейност в свръхценност. В резултат сексуалният обект и сексуалните дразнители пораждат отрицателни емоции /страх, тревога, отвращение/. Когато тези нарушения излязат извън половата сфера се развива класическа невроза и депресивно състояние.

Количествено променената сексуалност засяга половите реакции /либидо, ерекция и лубрикация, оргазъм и еякулация, задоволяване/. У жените най-често се променя половото влечение, оргазмът и задоволяването, а у мъжа ерекцията и еякулацията. Съчетанието на усилено либидо, ерекция и лубрикация, ускорена еякулация и оргазмена ексцитация е характерно при повишената сексуалност.

При мъжете повишеното либидо се нарича сатиризъм, а при жените - нимфомания. Сексуалната реакции и тези индивиди имат много по-широка мотивация и са свързани с определен обект или с осъществяване на безразборни полови връзки със случайни партнъори.

Хиперсексуалността може да бъде причинена и от някои заболявания /тумори в хипофизата, епилепсия и други/, излекуването на които нормализира и сексуалното състояние на индивида. Понижена или липсваща сексуалност, започваща като понижено влечение, може да се дължи на преумора, изтощение, депресивно състояние, отрицателно отношение към партнъора. Нерядко в такива случаи се наблюдава честа смяна на партнъорите /донжуанизъм при мъжете и месалинизъм при жените/, поради необходимостта от непрекъснато подновяване на сексуалните стимули.

Хипо- и а-сексуалността се придружават от слаба или липсваща ерекция у мъжа и понижена или липсваща лубрикация у жената. Това може да направи половия акт невъзможен или болезнен /при жени се стига до вагинизъм - спазъм на мускулатурата на влагалището поради страх от полово сношение/. Количествените промени в сексуалността в преобладаващата част от случаите се развиват на психогенна основа, но задължително трябва да се изключи органична причина.

Качествените разстройства на сексуалността /девиантни състояния/ представляват отклонения в половото влечение /пара сексуални състояния/. Те могат да бъдат резултат от погрешно впечатление при формиране на психичния пол, неправилно изграден сексуален динамичен стереотип, последица от телесни и психични травми. Когато девиацията е по отношение на половия обект са налице обектни девиантни състояния.

Автоеротизмът представлява насочване на сексуалното желание към собствената личност. Когато половото влечение е насочено към индивиди в неподходяща възраст - към стари хора /геронтофилия/, към деца /педофилия/ е налице парадоксално насочена сексуалност. Половото влечение към животни се нарича зоофилия, а към мъртавци - некрофилия.

Когато за даден индивид отделни предмети /напр. дамско белъо/ символизира обекта на сексуално желание, тогава говорим за фетишизъм.

От всички девиантни състояния на първо място по разпространение е хомосексуализмът /влечение към индивиди от същия пол/ или педерастия у мъжа. Сексуалното влечение на жена към жена се нарича лесбийство. Съществуват и бисексуални индивиди, които могат да имат сексуални връзки с индивиди от своя и противоположния пол.

Хомосексуализмът /както педерастията, така и лесбийството/ е неподозирано широко разпространен. Според някои данни мъжете с хомосексуална ориентация са между 2 и 6%, а при жените - между 1 и 4% от активното мъжко и женско население. Счита се, че хомосексуалността е резултат от нарушено изграждане на хормоналния пол по време на вътреутробното развитие, като рискови фактори за поява на хомосексуалната ориентация в поколението са нервни стресове у майката по време на бременност. Не толкова хомосексуалността, колкото отношението на обществото към тези индивиди, създава много лични проблеми. Мнозина от хомосексуалистите са принудени да водят крайно безразборен полов живот, сменяйки десетки сексуални партнъори годишно. Това е и причината, поради която две трети от тях да боледуват от венерически болести, а всички хомосексуалисти са обявени за рискова група за разпространение на СПИН.

Ситуационните девиации са свързани с отклонения в начина или условията за осъществяване на половото общуване. Изживяването на сексуално удоволствие при предизвикване на болка и страдане у партнъора се определя като садизъм, а когато подобни действия са насочени към собствената личност - като мазохизъм. Когато някои се стараят да предизвикат силно впечатление у другия пол като излагат на показ половите си органи и при бурна реакция у изненадания наблюдател достигат до оргазъм, се касае за ексхибиционизъм. В обратния случай /воайорство/ се достига до удовлетворение при наблюдаване на любовни двойки от някое скрито място.

За разлика от нормалните лица, при девиантните индивиди половият живот е заменен от алтернативни начини за доставяне на сексуално удовлетворение

Средният размер на пениса

Наблюдения и статистика

Всички мъже биха искали да знаят какъв е средностатистическия размер на пениса, въпреки, че това е безсмислено, защото жените не ги сравняват по средностатистически размер. Жените се интересуват от това, което доставя удоволствие и изглежда привлекателно а не от цифри и данни.

Въпреки това, повечето мъже биха искали да знаят средният размер, за да разберат те в коя група влизат по отношение на останалите. За мнозина всеки милиметър над тази средна мярка означава, че те имат "нормален" пенис.

...е, това са данните: Средният размер на пениса

Досега има проведени 4 надеждни изследвания на размера на пениса. По-долу са техните резултати.


Първото е на Института за Изследване на Секса "Кинси", проведено през 60-те години и обхващащо 3500 младежи, взели сами размерите си:

средна дължина на пениса: 15.2 cm

средна дебелина на пениса: 12.7 cm



Второто е "Окончателно проучване размера на пениса" на Ричард Едуардс, в което са включени над 3000 участници:

средна дължина на пениса: 16 cm

средна дебелина на пениса: 13 cm



Третото е проведено от фирмата за презервативи Durex с около 3000 участници:

средна дължина на пениса: 16.3 cm

средна дебелина на пениса: 13.3 cm



Четвъртото е проведено от фирмата за презервативи Lifestyles в Мексико и включва около 300 студенти:

средна дължина на пениса: 15 cm

средна дебелина на пениса: 12.7 cm



Ето ги данните, за които толкова много се говори:

Средните размери на пениса в ерекция са: дължина 15 см и обиколка 13 см.


Благодарим на teenproblem.net. за информацията.. (: