Обща сексуална култура..

ТАБЛЕТКИ

Употребата на хормонални контрацептиви трябва да се предшества от пълен общ медицински преглед, включващ измерване на кръвното налягане и телесното тегло, тест за захар в урината, диагностично изследване за чернодробни заболявания и гинекологичен преглед, включващ млечните жлези и цитологично изследване на цервикален секрет и цервикална намазка.

Също така трябва да се снеме внимателно фамилна анамнеза, за да се установи наличието на заболяване, нуждаещо се от лечение или някакво рисково състояние и преди всичко, да се изключи бременност.

Почти всички хормонални таблетки са в опаковка от 21, които се взимат по схема 21 дена. следва 7 дена почивка с идване на менструацията. Следващата опаковка се започва на 8мия ден, независимо от това дали е спряло кървенето или не.


След спонтанен аборт, приемането започва веднага. След раждане на 21 ден или по съвет на лекар, защото повечето контрацептивни хормони не са подходящи за кърмещи жени.

Възможни странични реакции, които се наблюдават при почти всички хормонални препарати:болки в бюста, изтичане на секрет от гърдите, главоболие, промени в либидото, пристъпи на депресия, дискомфорт при носенето на контактни лещи, световъртеж, повръщане, промяна на вагиналната секреция, промяна на теглото, свръхчувствителност

Противопоказания за приемане на хормонални препарати: тромбоза, сърдечни проблеми, захарен диабет, жълтеница, чернодробни заболявания, алергии към хормоналните съставки, доброкачествени или злокачествени тумори, наднормено тегло, епилепсия, тютюнопушене, особено след 35 години.

Препоръчват се контролни гинекологични прегледи на всеки 6 месеца и незабавна консултация при възникване на проблеми или неудобства.

При желание за прекъсване на хормоналната терапия с цел забременяване е необходимо предпазване до една редовна менструация, тъй като е възможна грешка при определяне термина на бебето при една евентуална бременност.

Забележка: контрацептивните хормонални препарати не предпазват от СПИН и други венерически болести.

Ето какво се намира на българския пазар с някои конкретни особености за съответните таблетки:

Anteovin (Chemical Works of Gedeon Richter )
Съдържа комбинация от естроген и гестаген. Лекарството е в клас на тези с високо хормонално съдържание. Таблетките са 21, разделени на 11 бели и 10 розови. Първо се приемат белите таблетки.
Не се препоръчва за кърмещите жени.

Cilest (Janssen-Cilag )
Съдържа norgestimate и ethinyloestradiol.
Намалява значително силата на течението, както и евентуалните менструални болки.

Diane 35 (Schering AG )
Препоръчва се не само като контрацептив, но и при лекуване на акне. Принципът на действие на Диане 35 е да блокира действието на мъжките хормони в женското тяло. Съдържа cyproterone acetate - прогестоген и ethinyl estradiol, естроген. Диане е от групата на препаратите с ниско хормонално съдържание. Препоръчва се най-вече за терапия на жени с повишено съдържание на мъжки хормони. Не се препоръчва за кърмещи жени.
Цикълът и болките, свързани с него могат да се намалят.
Когато се приема Diane-35 се подтиска повишената функция на мастните жлези , която играе важна роля в развитието на акне и себорея.Това води- обикновено след 3-4 месечно лечение- до оздравяване на съществуващите пъпки.Излишната мазнина по кожата и косата обикновено изчезва по-рано. Отпадането на косата , което често придружава себореята също отслабва. Лечение с Diane-35 е показано при жени в детеродна възраст с леки форми на хирзутизъм и по-специално с лека увеличаване окосмяването по лицето ; резултати се очакват след няколко месечна употреба.

Femoden (Schering AG )
От групата на нискосъдържащите хормонални препрати е на база гестаген-естероген.
Не се препоръчва за кърмещи жени. С доста добра поносимост от голям кръг жени.

Gravistat 125 (Schering AG )
Всяка таблетка съдържа:
Ethinylestradiol 0.050 mg
Levonorgestrel 0.125 mg
От класа на високо хормонално съдържание.
Не трябва да се използва по време на кърмене.

Logest (Schering AG )
Logest е нискодозиран орален контрацептивен препарат, съдържащ 20 микрограма ЕЕ в комбинация със 75 микрограма гестоден, което го прави контрацептивът с най-ниска дозировка естрогени.
Препаратът осигурява добър контрол върху менструалния цикъл с ниска честота на интерменструално кървене. Той е добре поносим с минимално влияние върху телесното тегло и няма клинично значими метаболитни ефекти.

Marvelon (N.V.Organon )
Marvelon е комбиниран орален контрацептив (“Комбинирана таблетка”). Всяка таблетка съдържа по малко количество от два различни женски полови хормона. Това са дезогестрел (вид прогестерон) и етинил-естрадиол (вид естроген). Поради ниската доза на съдържащите се хормони Marvelon се счита за ниско дозиран орален контрацептив. Тъй като всички таблетки в опаковката съдържат еднакви хормони в еднакви дози той представлява монофазен комбиниран орален контрацептив.
При употребата на Marvelon се наблюдава по-слабо и по-краткотрайно менструално кървене. Като резултат от това намалява риска за поява на анемия. Възможно е обичайните болки, които се получават по време на мензис да намалеят или изчезнат напълно.
Освен това има данни, че някои сериозни здравословни нарушения настъпват по-рядко сред жените, ползуващи противозачатъчни таблетки, които съдържат 50мкг етинил-естрадиол (''високо-дозирани таблетки''). Това са доброкачествените заболявания на гърдата, кистите на яйчниците, инфекции в малкия таз (Тазова болест или PID), извънматочна бременност (бременност, при която ембриона се вгнездява извън матката), рак на ендометриума (лигавицата на матката).

Mercilon (N.V.Organon )
Mercilon е комбиниран орален контрацептив. Всяка таблетка съдържа по малко количество от два различни женски полови хормона. Това са дезогестрел (вид прогестерон) и етинил-естрадиол (вид естроген). Mercilon спада към групата на ниско дозираните орални контрацептиви.
Приемът на Mercilon не се препоръчва по време на кърмене.

Non Ovlon (Schering AG)
Non-Ovlon e контрацептив, съдържащ гестаген и естроген. От групата на високо хормонално съдържание.

Novynette (Chemical Works of Gedeon Richter )
Монофазно перорално контрацептивно средство, съдържащи комбинация от етинилестрадиол и дезогестрен

Regulon (Chemical Works of Gedeon Richter )
1 таблетка съдържа 0,03 мг етинилестрадиол и 0,15 мг дезогестрел.
Монофазен орален контрацептивен препарат с ниско съдържание на хормони. Не оказва влияние на метаболизма в организма, поради което и страничните ефекти са твърде слаби или липсващи.
Около 10 % от дозата на хормоните проникват в кърмата.

Triquilar (Schering AG )
Tаблетки, светло-кафяви на цвят - 6 броя, бели - 5, охра - 10.
1 таблетка съдържа етинилестрадиол и левоноргестел. Комбиниран орален контрацептив от групата на ниско съдържание на хормони.
Съществува възможност за намаляване на силата на кръвотечението, както и отслабване на менструалните болки. Страничните ефекти са доста рядко срещани.

Tri-Regol (Gedeon Richter Ltd)
Розови таблетки (6 на брой), съдържащи по 0,03 мг етинилестрадиол и 0,05 мг левоноргестрел, бели таблетки (5 броя), съдържащи по 0,04 мг етинилестрадиол и 0,075 мг левоноргестрел, тъмножълти таблетки (10 броя), съдържащи по 0,03 мг етинилестрадиол и 0,125 мг левоноргестрел.
Трифазен ниско хормонален препарат. За разлика от монофазните хормонални препарати, Три-Регол осигурява минимално вмешателство в естествените процеси на репродуктивната система, проявяват се много по-малко странични реакции и се подобрява поносимостта на препарата.

Trisiston (Jenapharm GmbH )
21 таблетки в различни цветове, съдържащи определени количества етинилестрадиол и левоноргестрел, които се взимат и по определена цветова схема. Препаратът е трифазен, ниско хормонален контрацептив.
Много са редки страничните ефекти от приемането му и могат да възникнат само в първите месеци.

СПИРАЛИ


Mirena (Schering AG)
Mирена - вътрематочно противозачатъчно средство, съдържащо левоноргестрел. Mирена представлява Т-образна вътрематочна система, която след поставяне в матката освобождава хормона левоноргестрел. Т-образната форма е подбрана с оглед формата на матката. Вертикалното рамо на Т-образната система представлява цилиндър, който съдържа хормон, а към долната му част са прикрепени две фини нишки. Mирена предотвратява забременяването чрез въздействие върху маточната лигавица, редуциращо възможностите й за приемане на оплодена яйцеклетка и чрез удебеляване на лигавицата в цервикалния канал, така че спермата да не може да проникне в матката и да оплоди яйцеклетката. Mирена повлиява и движението на спермата в матката като предпазва от оплождане.
Контрацептивната сигурност на Мирена е сравнима с женската стерилизация.
Мирена не е метод на първи избор за млади жени които никога не са били бременни и при жени в постменопауза с обратно развитие на матката.
Мускулните контракции на матката по време на менструация понякога могат да доведат до изхвърляне на интраутеринната система . Симптоми, указващи за частично или пълно изхвърляне на Mирена, са кървене или болка. Частичното изхвърляне може да понижи ефикасността на Mирена.Препоръчително е да проверявате нишките с пръст по време на къпане. В случай, че не опипвате нишките или имате симптоми на изхвърляне на системата трябва да избягвате полово сношение или да използвате друг контрацептив и да се консултирате с вашия лекар. Тъй като Mирена намалява менструалното кървене, засилването му може да е индикация за изхвърляне на спиралата.
Mирена може да бъде поставена в рамките на седем дни от началото на менструалния период. Системата може да бъде поставена и веднага след аборт след като е изключена генитална инфекция. Mирена не трябва да се поставя по-рано от шест седмици след раждане
След гинекологичен преглед във вагината се поставя един инструмент наречен спекулум, шийката на матката се почиства с антисептичен разтвор, след което интраутеринната система се поставя в матката през тънка, огъваема тръбичка от еластична пластмаса. Вие ще почувствате поставянето, но то не трябва да е съпроводено с болка.
Някои пациентки могат да почувстват болка и виене на свят след поставянето. В случаи че те не преминат половин час след поставянето при лежащо положение на пациентката, Мирена може да не е разположена правилно. Следва да се проведе гинекологичен преглед и ако се налага системата трябва да бъде отстранена. Алергични кожни реакции могат да бъдат причинени от системата.
През първата година е необходимо да се извършат 2 прегледа: обикновено един до три месеца след поставянето на Mирена и отново след изтичане на 12-ия месец. След това прегледите се извършват един път годишно.
Обикновено се наблюдава постепенно намаление на броя на дните, през които има кървене и на количеството загубена през всеки месец кръв. При някои жени менструацията изобщо се преустановява.Тъй като количеството загубена кръв намалява при повечето жени се покачва нивото на хемоглобина в кръвта. Когато противозачатъчното средство се отстрани, нормалната менструация се възстановява.
Препоръчва се използването на дамски превръзки. Ако се използват тампони, тяхната смяна трябва да се извършва много внимателно, за да не се изтеглят нишките на Mирена.
По време на употребата на Mирена е нормално да настъпят промени в менструацията: интерменструално кървене, по-продължителна или по-краткотрайна менструация, нередовно кървене, слаба или отсъстваща менструация, силно кървене по време на цикъл, болезнена менструация.

Наблюдават се следните нежелани реакции:

главоболие;
болки в долната част на корема;
болки в кръста; акне или други кожни проблеми;
вагинално течение;
чувствителност на гърдите;
възпалителен процес във вагината; депресия и променливо настроение;
гадене и повръщане;
задържане на вода

По-редки са:


повишаване на телесното тегло;
косопад
омазняване на косата
засилено окосмяване по тялото.


Изброените нежелани реакции са обичайни през първите месеци след поставянето и изчезват при продължителна употреба

MULTILOAD (Multilan AG, Ирландия )
Multiload представлява вътрематочен песар, който се използува за контрацепция. Той представлява малък пластмасов цилиндър, наричан ''стебло'' с две странични гъвкави крила. Пластмасата е смес от високоплътен полиетилен, етилен винилацетат кополимер и бариев сулфат в тегловно съотношение 44/36/20. Около стеблото е навита медна нишка. Към долната част на стеблото е прикрепена найлонова нишка, чиито два края са свободни Multiload е предназначен само за еднократна употреба.Съществуват четири разновидности на Multiload. Лекар ще прецени коя е най-подходяща за пациента. Този избор се определя от срока, за който желаете да използувате Multiload и от големината на матката.

Употребата на Multiload е нежелателна в случай на:

установен тумор на матката или на шийката на матката;
неизяснено влагалищно кървене;
бременност или съмнение за такава;
установени анатомични аномалии в структурата на матката или шийката на матката;
множество или големи фиброиди (доброкачествени тумори на маточната стена) както и обилно и болезнено менструално кръвотечение;
ендометриоза (разрастване на ендометриална тъкан на нетипични за това места, т.е. извън матката);
инфекциозни заболявания на половите органи;
прекарана инфекция предавана по полов път през последните 12 месеца;
инфектиран спонтанен или изкуствен аборт през последните 3 месеца;
ТВБ (тазово-възпалителна болест, инфекция на матката или Фалопиевите тръби) или няколко минали случая на ТВБ;
алергия към метала мед;
анемия или минали оплаквания от тежко менструално кръвотечение;
нарушение в системата на кръвосъсирването;
болезнена или нередовна менструация;
наличие на белези върху матката, останали след перфорация или хирургична намеса (освен цезарово сечение);
нарушение в метаболизма на медта;
инфекции на долната част на гениталния тракт (шийката на матката и влагалището) и особено ако тези оплаквания са чести;


Multiload може да бъде поставен само от лекар.
През първите месеци е възможно да се появи леко кървене или зацапване във времето между менструалното кръвотечение.В повечето случаи след два-три месеца, всички необичайни симптоми изчезват.
Понякога се наблюдават следните нежелани реакции: болки в гърба и краката, болка по време на полов акт или алергични кожни обриви.
Дори когато се използва песара като метод на контрацепция, съществува минимална възможност да забременеете. Това обикновено води до сериозни усложнения. Ако мензиса Ви закъснее с повече от две седмици, непременно се консултирайте с лекар. Веднага щом бъде доказана бременността, песара трябва да бъде отстранен. Понякога самата манипулация по отстраняването на песара може да причини спонтанен аборт.
Ако забременеете, по време на поставяне на песара, съществува риска, бременността да е извънматочна (в този случай, оплоденото яйце не се вгнездява в стената на матката, а на друго място - например във Фалопиевите тръби). Обикновено песарите, които съдържат мед, осигуряват протекция и срещу извънматочна бременност, но са по-ефективни при предпазване от маточна бременност.
Съществуват отделни съобщения за счупване на пластмасовото тяло на песара Multiload, по време на отстраняването му. Най-често това се случва когато песара се врастне в стената на матката. Врастването или счупването на части от песара могат да поставят необходимост от оперативното му отстраняване посредством кюртаж.

Copper T (Schering AG )
Вътрематочен песар, който е изработен на медена основа. Има Т-образна форма, направена от гъвкава пластмаса Медта се отделя бавно в матката и спомага за възпирането на сперматозоидите. Copper T е едно от най-успешните противозачатъчни средства не само като сигурност, но и като финансово вложение. Спиралата е удобна и единственото, което трябва да правите след слагането й е да проверявате за конци всеки месец. Подходяща е и за кърмещи жени.
Copper T е най-разпространената спирала в световен мащаб.
Copper T се поставя само от лекар и то след пълен медицински преглед на състоянието, формата и разположението на матката по време на менструационния цикъл на жената. Повечето лекари предпочитат това да стане на 7-мия ден от цикъла. Спиралата се поставя 6 седмици след раждане и е удобна за кърмещи жени. В случай на аборт, поставянето може да стане веднага.
В първите месеци след поставянето може да се наблюдава по-обилна менструация, както и дискомфорт и по-силни менструални болки, които с времето заглъхват.
Copper T се премахва само от лекар в случай на изтичане на срока й на годност, желание за бременност или медицински проблеми.

Copper T е удобна и препоръчителна за следните жени:


с поне едно дете;
имат връзка само с един партньор;
нямат предишни и сегашни инфекциозни вагинални заболявания;
имат дълга и обилна менструация;
тежка анемия;


Не се препоръчва в случаи на:


бременност или подозрения за такава;
алергии към метала мед;
установени анатомични аномалии в структурата на матката или шийката на матката;
влагалищни и маточни инфекции или тумори;
венерически болести;
ако пациентката или партньорът й имат твърде много сексуални контакти с различни партньори;


IMPLANON- подкожно
Implanon представлява малка еластична пластмасова тръбичка с дължина 4 сантиметра и диаметър 2 mm.. Тя съдържа 68 милиграма от активната съставка етоногестрел. Равномерно в кръвообръщението се отделя малко количество етоногестрел. Самата тръбичка е направена от етилен винилацетат, който не се разтваря в телесната среда.
Implanon се въвежда подкожно. След това в тялото започва равномерно да се отделя по малко количество от съдържащия се представител само на една група хормони, прогестагените - а именно етоногестрел. Контрацептивното му действие се осъществява по два механизма;
Implanon предотвратява отделянето на яйцеклетка от яйчниците.
Води до такива промени в яйчниците, които затрудняват проникването на сперматозоиди в матката
Implanon предпазва от забременяване в продължение на три години. За разлика от таблетките, Implanon може да се употребява и от жени, които не могат или не желаят да приемат естрогени. При употребата на имплантанта, влагалищното кръвотечение може да стане нередовно или да спре, а болезнената менструация ще бъде облекчена.
Имплантирането и изваждането на Implanon може да се осъществи само от лекар, който преценява кой е най-подходящия момент за прилагането на препарата. Това става с местна упойка.директно под кожата, на вътрешната страна на предмишницата на не-доминантната Ви ръка. Процедурата напомня вземането на кръв за изследвания. Implanon трябва да се отстрани или замени с нов имплантант не по-късно от три години след неговото имплантиране. Понякога тази манипулация може да бъде затруднена ако имплантанта се е придвижил под кожата и е сменил първоначалното си положение.
Употребата на Implanon може да се преустанови по всяко време

Странични реакции, наблюдавани при употреба на Implanon

Акне;
Главоболие;
Увеличение на теглото;
Напрегнатост или лека болезненост в гърдите;
Оредяване на косата;
Депресивни настроения;
Емоционална нестабилност;
Промяна в либидото;
Болки в стомаха;
Болезнена менструация.

Свещички

Patentex oval N (Patentex GmbH)
Свещичките са интравагинално противозачатъчно средство.
1 песарий съдържа 75 мг. от активната съставка nonoxinol9 /INN/
Песарият се разтваря от топлината на тялото, като независимо от количеството на вагиналния секрет се образува фина, приятна пяна, която оптимално разпределя във влагалището субстанцията, която блокира действието на сперматозоидите.

Нежелани лекарствени реакции:
Patentex oval N е добре поносим. В отделни случаи може да се наблюдава преходно чувство на затопляне.
Patentex може да се прилага непрекъснато и продължително, като се използва само когато има действително от какво да се предпазвате. Продължителната му употреба е безвредна.
Надеждната защита с Рatentex oval N е сигурна едва когато активното вещество е разпределено оптимално. Това се осъществява в рамките на 10 минути.

Особено подходящ е за :


жени, които искат да се предпазят от забременяване само тогава когато действително е необходимо такова предпазване
млади жени с нередовен полов живот
жени с нестабилен цикъл
жени, които независимо от партньора искат да се предпазят от забременяване
жени които са прекъснали терапия с други противозачатъчни
жени, които не понасят хормонални противозачатъчни
жени, които приемат едновременно лекарства, които могат да понижат действието на хормоналните противозачатъчни средства
жени, при които в резултат на приложението на други методи на предпазване могат да възникнат рискове или да съществуват противопоказания за тяхното използване.




Да не се прави вагинален душ в продължение на 6 до 8 часа след полов акт, като външен тоалет с много вода е възможен непосредствено след полов акт.

Презервативи

На пазара съществува голямо разнообразие на презервативи.

Менопауза!

Менопаузата е поврат в живота на всяка жена,когато менструацията спира окончателно,а с това и способността `и да има деца.Известна като "промяна на живота" менопаузата е последната стъпка на постепенен биологичен процес,при който яйчниците намаляват производството на женски полови хормони - процес,който започва 3-5 години преди да настъпи последната менструация.Преходната фаза се нарича климактериум или предменопауза.Менопаузата се счита за настъпила когато една жена няма менструация в продължение на 1 година.Средно това са наблюдава около 50 годишна възраст.Тъй както възрастта на първата менструация е различна,така и времето на настъпване на менопаузата е различно при различните жени.

Здравословни рискове по време на менопаузата
Спадането на нивото на естрогена предизвиква промени в организма.До голяма степен жените в средна възраст са застрашени по-малко,отколкото мъжете на същата възраст.Обаче когато жените са в менопауза и нивото на естрогена спада,рискът на заболяване от сърдечно-съдови болести се увеличава до равен на този при мъжете ,като накрая ги превъзхожда.

Рискът от остеопороза се увеличава с намаляване на нивото на естроген в организма по време на предменопаузата и след менопаузата.Без защитният ефект на естрогена,загубата на костна плътност се увеличава,като най-висока е през първите 5 до 7 години след менопаузата.


Симптоми на менопаузата
Жените споделят за някои симптоми по време на менопаузата - забележим спад в нивото на естрогена,физически симптоми като горещи вълни,нощно изпотяване,безсъние;сухота на влагалището и неволно изпускане на урина;главоболие,болки в ставите и гърдите.Физиологичния ефект на менопаузата се свързва с внезапна смяна на настроението,избухливост,проблеми с концентрацията и паметта,безпокойство,страх и дори депресия.

Горещите вълни са внезапни,с продължителност от 30 сек.до 5 минути.Те започват от шията,разпростират се нагоре по лицето и скалпа и слизат надолу по гърдите.Жени,при които горещите вълни са чести,могат да са със зачервени лица.Някои жени се оплакват от силни или/и учестени сърдечни атаки и се чувстват замаяни по време на горещите вълни.

За някои жени менопаузата е време на емоционална промяна,честа избухливост и депресии.Спада в нивото на естрогена може да окаже влияние върху настроението и чувствата,и разбира се безсънието и недостатъчния сън могат да са главната причина за лошото настроние,раздразнителността и други симптоми,свързвани с менопаузата.

Изследване на 8000 жени ,проведено в Шотландия,установява че 57 % от жените показват един или повече симптоми на менопауза,споменти по-горе.Този процент е по-нисък от очакваните 70-85 % ,каквито са резултатите при жените от Северна Америка .

Интересен е факта,че при жените от Азия се наблюдават в по-малка степен симптомите на менопауза.Например изследванията показват ,че по-малко от 25 % от японките и 18 % от китайките се оплакват от горещи вълни . Това заключение навежда изследователите на мисълта да изследват възможният ефект върху симптомите на менопауза от храната,приготвена и консумирана в азиатската кухня,която набляга върху соята и соевите храни.

Едни от физическите симптоми ,най-често свързвани с менопаузата са горещите вълни.В Европа и САЩ 70-80 % от жените споделят за тях,в Малайзия - 57 %,в Китай - 18 % и в Сингапур - 14 %. Основната разлика между тях е в приема на соевите фитоестрогени чрез соята и соевия протеин , характерно за жените от Изтока.

В изследване на Албертаци и колектив при което соев протеин с натурално съдържащите се изофлавони и плацебо(казеин) са давани на жени в периода на менопауза се установяват следните резултати : Изследователите откриват,че приемът на соевия протеин през първите дни спомага на жените значително да понасят по-добре горещите вълни , намаляване на броя на горещите вълни през третата седмица,до 45 % намаляване в края на 12 седмица.При жените,на които е давано плацебо такъв ефект не се установява.

КАКВО Е МЕНОПАУЗА?

Можем ли да отлагаме биологичната старост?


Менопаузата е преустановяване на менструалните цикли като естествена фаза от живота на жените по пътя им към старостта
За менопауза (климактериум) говорим, когато при една жена трайно липсва менструация за период от 12 месеца. Типичната биологична възраст е около 50 години.
При някои жени състоянието може да се появи по-рано - в началото на 40-те или дори в края на 30-те им години. При хирургично отстраняване на яйчниците, вследствие на кастрацията, настъпва оперативна менопауза.
Преди биологичната менопауза женският организъм преминава през серия от промени, свързани с постепенното намаляване на яйчниковото производство на двата хормона - естроген и прогестерон.
Недостигът на естроген предизвиква появата на "горещи вълни" - оплаквания от внезапна топлина, зачервяване и изпотяване на кожата поради разширяване на капилярите и увеличаване на кожния кръвен ток.
Три от четири жени са обливани от "горещи вълни" с различна сила и продължителност (от броени секунди до досадно дълги минути). Половината продължават да имат "горещи вълни" пет и повече години след установяване на менопаузата.
Други свързани с недостига на естроген оплаквания са: умората, нарушенията в съня (безсъние и кошмари), промяната в концентрацията на вниманието и в паметта, прескачане на сърцето (сърцебиенe), замаяност, лабилност на настроението (плачливост, повишена раздразнителност и избухливост), потиснатост (депресия), намалено липидо (полово желание) и понижено вагинално овлажняване (сухота на влагалището и дискомфорт при полово сношение).
Около 70% от жените преодоляват менопаузалните симптоми без хормонално заместване и 15% са щастливки, които почти не страдат от тях.
При 15% обаче климактеричните оплаквания са толкова мъчителни и непоносими, че налагат временно прилагане на женски полови хормони.
С добър ефект върху "горещите вълни" се свързват и изофлавоните (наричани още растителни "естрогени"), които се съдържат в соята и соевите кълнове.

Възможни взаимодействия между менопаузата и диабета
"Горещите вълни" и някои други свързани с менопаузата симптоми (изпотяване на кожата и нощни кошмари, умора, промяна в концентрацията и паметта, лабилност, раздразнителност, потиснатост на настроението, сърцебиене, промяна в апетита и т.н.) могат да наподобяват на хипогликемия (ниска кръвна глюкоза) или да "маскират" нейните сходни алармиращи признаци. Арбитър в този случай може да бъде само контролната проверка на кръвната глюкоза.
Спадането на нивата на естрогена и прогестерона води до намаляване на инсулиновите нужди. Жените с диабет тип 1 могат да правят по-чести хипогликемии, ако дозата на инжектирания инсулин не бъде своевременно нагодена.
Диабетичките тип 2, които получават хипогликемизиращи таблетки, също могат да се нуждаят от поправка на дозировката.
Жените след менопаузата често натрупват допълнително тегло и започват да водят заседнал ("домакински") начин на живот. Прекарват повече време в кухнята или пред телевизора, ангажирайки свободното си време с готвене и гледане на "розови" телевизионни сериали за разтуха.
За съжаление, диабетичките почти не правят изключение от това правило, свързано с остаряването, потиснатото настроение, намаления интерес към социални контакти или грижи за фигурата и засилените кулинарни желания.
Внимание! Натрупването на тлъстини и липсата на редовна физическа активност увеличават резистентността (ленивостта) на мускулите към действието на инсулина. Поради това, за поддържане на гликемичния контрол, нуждите от инсулин или от антидиабетни таблетки могат, вместо да намалеят, да се увеличат.
След менопаузата обмяната се забавя и тялото има по-малка нужда от калории. Ако вносът на енергия не бъде намален с 20%, то ще се натрупат допълнителни килограми. За контрол на теглото и намаляване на инсулиновата резистентност на мускулите е необходимо и редовно физическо движение (30 минути всеки ден).

Има ли място прилагането на женски полови хормони по време на менопаузата?
Да, за лечение на тежки климактерични (хипоестрогенни) оплаквания, които сериозно засягат качеството на живот.
Внимание! Назначаването на женски полови хормони трябва да става след внимателна индивидуална преценка на ползата/риска и взимането им не трябва да продължава много дълго време (повече от четири години).
Менопаузата е период на постепенно затихване на хормоналната функция на яйчниците, който при жените с диабет тип 1 може да се съпровожда от чести и тежки хипогликемии, дължащи се на намалените инсулинови нужди от една страна, а от друга - на маскираните от "горещите вълни" сигнални признаци на ниската кръвна глюкоза. Заместителното лечение с женски полови хормони може да намали риска от сериозни хипогликемии по време на прехода.

Предлагат ли женските полови хормони допълнителни здравни ползи?
Естрогенът съхранява костната минерална плътност и намалява честота на остеопорозните счупвания.
Женските полови хормони забавят сенилното оглупяване и биологичната старост. След третата година от прилагането им намалява и риска от рак на дебелото черво - съобщи проучване в САЩ, наречено Женска Здравна Инициатива.

Кои са нежеланите странични ефекти при взимането на женски полови хормони?
Наддаването на тегло, вагиналното кървене, изострянето на заболяванията на жлъчния мехур, потиснатото настроение и повишаването на триглицеридите (вид кръвни мазнини).
Повишаването на триглицеридите е особено нежелано при жените с диабет тип 2 и/или при тези с високи нива на триглицеридите в кръвта.
Проучване при затлъстели и водещи заседнал начин на живот жени от европейски произход, показа,че взимането след менопаузата както само на естроген, така и на естроген заедно с прогестерон, води до повишаване на инсулиновата резистентност на мускулите.Този ефект е неблагоприятен както при жените с коремно затлъстяване (фигура тип "ябълка"), така и при тези с диабет тип 2, защото те поначало имат намалена чувствителност към действието на инсулина и понижено усвояване на кръвната глюкоза от мускулите.

Носят ли таблетките с женски хормони здравни рискове?
Дългогодишното взимане на комбинирани хормонални таблетки (естроген заедно с прогестерон) бе свързвано с повишен риск от рак на гърдата при жени с фамилна история (генетична предразположеност).
Проучването Женска Здравна Инициатива съобщи през това лято, че рискът от инвазивен рак на гърдата започва да расте след четвъртата година от редовния прием на комбинираната таблетка.
Самостоятелното прилагане на естроген при жени със запазена матка се свързва с повишен риск от разрастване и злокачествено израждане на маточната лигавица. Затова, при запазена матка - естрогенът се прилага заедно с прогестерон, който неутрализира нежеланите ефекти върху лигавицата. Лекарите наричат това лечение "хормонална заместителна терапия" (ХЗТ).
При всичките случаи на хирургично отстранена матка поради гинекологични причини - естрогенът може да се прилага самостоятелно (непридружаван от прогестерон), тъй като няма какво да увреди. Лекарите наричат това лечение "естрогенова заместителна терапия" (ЕЗТ).

Днес НЕ се препоръчва взимането на комбинирани таблетки (естроген плюс прогестерон, ХЗТ) за профилактика на хроничните заболявания при жените след менопаузата

Защо комбинираните таблетки естроген и прогестерон не са "Светия Граал"?
Приключилото през това лято проучване в САЩ (HERSII), обхванало по-възрастни жени след менопаузата с вече изявена исхемична болест на сърцето, не показа някакви сърдечносъдови ползи след дългосрочен всекидневен прием на таблетка естроген плюс прогестерон.
Проучването Женска Здравна Инициатива (популярно с английския си акроним WHI) докладва като "гръм от ясно небе", че същата хормонална таблетка, прилагана за средно пет години при здрави жени в по-малко напреднала следменопаузална възраст, натрупва повече медицински рискове, отколкото ползи.
Това заключение доведе на 31 юли т.г. до драстичнотото решение за предсрочно спиране (около три години предсрочно) на клона, получавал хормонална заместителна терапия. В него бяха включени над 16 000 здрави американки от различни расови групи и на възраст от 50 до 79 години.
Резултатите показаха, че на 10 000 здрави жени, взимали редовно таблетки естроген плюс прогестерон, са възникнали годишно седем повече сърдечни инцидента (+29%), осем повече мозъчни инсулта (+41%), 18 повече венозни тромбози (+111%) и осем повече случаи на рак на гърдата (+26%) в сравнение с неполучавалата хормони група. Проучването Женска Здравна Инициатива, започнало с цел първична профилактика на исхемичната болест на сърцето, смущаващо показа, че комбинираните хормонални таблетки, поне в прилаганите дозировки, далеч "не изписват веждите"... За щастие, съдовите инциденти (артериални или венозни) не са завършили фатално за нито една от участничките в здравния експеримент... За тяхно успокоение, таблетките с двата женски хормона ги предпазвали по-добре от остеопорозни счупвания на костите и от рак на дебелото черво. Проблемът е, че рискът от рак на дебелото черво намалявал едва след третата година от хормоналното заместване, но след четвъртата година започвал да расте рискът от инвазивен рак на гърдата...
Равносметката показва, че повече болестни случаи като цяло са възникнали при жените, взимали дълго време таблетки с двата полови хормона, в сравнение с тези, които успоредно не са били на тях изобщо.
В групата на ХЗТ на 10 000 жени годишно са възниквали 19 болестни нарушения повече (или общо сто събития повече за средно пет години) в сравнение с неполучавалите женски хормони участнички. Един незавиден здравен резултат за проучване, започнало с профилактична цел...
Авторите на Женска Здравна Инициатива не препоръчват жените след менопаузата да взимат комбинирани таблетки с полови хормони за профилактика и лечение на остеопорозата. Има други доказано ефективни средства за запазване на костната минерална плътност и за намаляване на честота на остеопорозните счупвания (бисфосфонати, ралоксифен), които не водят до повишен риск от рак на гърдата.
Вторият клон на проучването, в който жени (с оперативно отстранена матка) получават само хормона естроген щe продължи и се очаква да приключи през 2005 г. Изследователите съобщиха, че поне до момента няма ясен баланс между здравните рискове и здравните ползи при самостоятелното прилагане на естроген.
Ниските нива на естроген в годините след менопаузата хипотетично се свързват с повишен риск от сърдечносъдови заболявания (инфаркти и инсулти) и от остеопороза (прогресивна загуба на костно минерално вещество).
Инфарктите и инсултите, както и счупванията на бедро и/или на гръбначни прешлени са водещите причини за влошено качество на живот и преждевременна смърт на "нежния пол" след приключване на природните му детеродни функции. Във възрастта след трайното преустановяване на менструалните им цикли жените започват ускорено да догонват мъжете по сърдечносъдова заболеваемост и атеросклероза и чувствително да изпреварват по отношение на остеопорозата... Поради това, учените предполагат, че вътрешният естроген е естествен пазител на костите и съдовете на жените в детеродна възраст. Така се роди и митът, че таблетките с естроген отлагат старостта, оглупяването, инфаркта и инсулта...
Надеждата е, че Женска Здравна Инициатива ще отговори до 2005 година дали продължителното заместване с външен естроген (ЕЗТ) може да забавя дегенеративните процеси след менопаузата.

Най-добрите средства за опазване на женското здраве след детеродна възраст и за забавяне на сенилността си остават:
- балансираната, разнообразна и умерена диета с достатъчен внос на минерали, антиоксиданти и фитоестрогени
- леката, но редовна физическа активност...

Бременността
Ако си хетеросексуално активна, бременоста е вече възможна за теб. Бременост настъпва при някакъв вид сексуална дейност, при която спермата на мъжа попада в близост до вагината на момичето. Различните методи за контрол над раждаемоста, са едно възможно решение за предпазване от нежелана бременност, но не трябва да се забравя, че единственият 100% сигурен метод е сексуалното въздържание. Бременноста настъпва най-често в резултат от вагинален сексуален контакт, когато мъжът еякулира във вагината на жената и изстреля милиони сперматозоиди. Не бива да се разчита на преждевременото прекъсване на акта. При вагинален контакт дори и мъжът да еякулира извън вагината на жената, често отделни сперматозоиди излизат много по-рано с телесните течности. Един сперматозоид е достатъчен, за да се оплоди яйцеклетката. Сперматозоида може да живее в тялото на жената повече от 5 дни, понякога и до 7 дни. Не бива да се допуска и повторен сексуален акт, скоро след първия. Остатъчни телесни течности, пренасящи сперматозоиди, живеят в тялото на мъжа. И аргументи от рода на "добре измит" "изпишкал се" "ще сложа презерватив" (презервативите се късат често), не бива да успокояват никого.

*Запомни: Ако забременееш - ще раждаш ти - не той!
Живи сперматозоиди могат да се пренесат и след орален секс, ако момичето пипа с ръка гениталиите си. Може да се пренесат и через устата, ако след орален секс с мъж едно момиче прави орален секс и с жена. Ранните белези на бременоста се появяват около две седмици след зачеването. Те може да включват липса на менструация, наедряване на гърдите, напълняване, пристъпи на гадене, честа безпричинна умора, увеличаване или липса на апетит, чести позиви за уриниране, безгрижие дори... Понеже много фактори влияят на младото момиче, то може да изгуби менструация вследствие на стрес, смяна на климат, здравни проблеми и още няколко неща - то само липсата на менструация не е съвсем сигурен белег за настъпила бременност. Ако обаче заедно с липсата на менструация се наблюдават и някои други от изброените белези, то момичето трябва да си направи тест за бременност и да посети гинеколог.
*Запомни: Процентът на момичета забременяли след първия полов акт в живота си, е огромен!

Оргазмът
Оргазмът представлява своеобразен връх на сексуалната стимулация и сексуалното удоволствие. Жените получават оргазъм обикновенно след маструбация или сексуална дейност с някой друг човек. По време на оргазъм, гениталните мускули на жената се напрягат, контрактират. Трудно е да се даде обяснение и описание на оргазма. Най-общо казано, това е серия от неволни контракции, излъчвани по цялото тяло, идващи от гениталиите. Няма две жени, които да изпитват еднакъв оргазъм. Някои го описват като нарастващо напрежение, последвано от експлозия на усещания. Други го описват като мощна вълна на облекчение. Трети като усещане за пропадане или дори като подскачане на топка в слабините. Оргазмът може да е много шумно изразен, понякога достигащ до крясък, но може и да е съвсем тих или като въздишка... Някои жени достигат до многократен оргазъм, а други много трудно или въобще не достигат до оргазъм. За жените главния център на удоволствие е клитора, но много жени стигат до оргазъм при стимулиране на много други различни ерогенни зони. Впрочем много може да се наслуша една жена за оргазъм вследствие на вагинален полов акт. Истината обаче е, че много малко жени са способни да достигнат до оргазъм вследствие вагинален полов акт с мъж.

Петинг
Петинга е вид сексуално общуване, при което няма проникване. Петинг е когато две жени галят и притискат телата си едно в друго, често галейки една на друга гениталиите си или симулирайки движенията на телата при сексуален акт. Може патньорките да бъдат частично или напълно облечени или да са голи. Петинга е чудесен метод за жени, които не искат да стигат или още не са готови за сексуален акт. И при петинга, както при всеки вид сексуална игра, основното е да се чувствуват комфортно и двете партньорки и от това какво правят и от това с коя го правят. Петинга може дори да доведе едната или и двете от партньорките до оргазъм. Петинга се смята за много безопасен вид сексуално общуване, защото няма смесване на телесни течности между партньорките. А най-безопасно е да се практикува с дрехи по тялото.

Абстиненция (въздържане)
Сексуалната абстиненция представлява въздържане от всякакъв вид сексуална активност. Всъщност под "въздържание" жените разбират доста неща. За някои това означава да избягват само сексуален (вагинален, анален или орален) контакт. За други това означава да избягват каквато и да било интимност преди брака, което най-често се дължи на религиозни и морални убеждения. Абстиненцията (въздържането) е еднствения сигурен 100% начин да се избeгне нежелана бременност или венерическо заболяване.

Девственоста
Девствена е жена, която никога не е правила вагинален секс с проникване - по дефиниция. Всъщност вагиналното проникване, водещо до разкъсването на химена, е само една част от сексуалното общуване. Възможни са и се практикуват толкова много видове сексуално общуване, че според мен термина "девственост" подлежи на сериозна ревизия. Девственоста изразява душевно, а не физическо състояние. Всеки започва сексуалния си живот на различна възраст и по различен начин. Важното е да не се прави нищо, за което момичето не е още готово. И физически... и психически. Не бива момичето да прави секс преди да го е поискала наистина самата тя. Не бива да прави секс само защото "Приятелките ми вече не са девствени - останах само аз и ми се смеят" или защото "Вече съм на ХХ години и не е нормално да не правя секс" или защото "Искам да знам какво е, за да може при разговори да не изглеждам задръстена"! Така или иначе всяко едно сексуално общуване – всяка една интимност, е отделен избор за момичето. Каквото и да прави, тя трябва да е наясно какво прави, да познава начините за безопасното му практикуване, да приема да го направи и да приема напълно партньора, с когото или която го прави. Факта, че едно момиче е изгубило девственоста си, не е никаква причина да занижава критериите си за партньорите. Точно обратното. Трябва наистина момичето да е готово самото то за секса и когато започне да го прави, да знае как да го прави безопасно. Една вероятна бременност или здравословен проблем в началото на сексуалния живот, може да окаже много негативно влияние в бъдещия сексуален живот на момичето. Разбира се, чисто технически момичето може да е девствено (без разкъсан химен), но да практикува различни други видове сексуални контакти (орален или анален секс, примерно), което според моето виждане не е много съвместимо с понятието за девственоста. Химена представлява една мембрана от тъкан, която се намира около вагиналния отвор. Исторически химена се смята за знак на сексуална чистота и невинност, която се отнема на жената при първото проникване. Сега вече се знае, че химена може да има различна форма, размер и здравина, и може да бъде разкъсан при много други дейности, с които се занимава модерната жена - при спорт, гинекологичен преглед, използване на тампони при менструация, при мастурбация... Здравината на химена вече изобщо не е доказателство за девственост. Може една жена да е с разкъсан химен и да не е познала никаква сексуална близост с никого. Може химена да е здрав, но жената да е много опитна в аналния или оралния секс. Девственоста има много социални, културни и религиозни измерения, но в края на краищата тя има различно значение и стойност за всяко момиче персонално. Зависи много и от средата в която живее и от мястото на което живее и от възпитанието и от много други неща. Добре е едно момиче да се замисли какво означава за нея самата израза "Губя своята девственост" и да се опита да разбере какво иска самата тя. За едно момиче, колкото по-добре опознае себе си, колкото по-наясно е със себе си - толкова по-лесно ще и е, да е наясно с другите.

Анален секс
Тези две думи една до друга предизвикват или възбуда или уплаха и при жените и при мъжете. Въпреки, че това е една сексуална техника, в която са замесени и мъж и жена, тук смятам да споделя накои мисли само относно женската гледна точка и женското отношение към аналния секс.

Първото ми наблюдение е, че много жени, когато чуят това желание от своя партньор, започват да мислят, че той има сериозни сексуални дефекти, или започват да се чудят дали това не е едно неосъзната хомосексуална заложеност в този мъж. Какво дявол да го вземе привлича толкова много мъжете към този вид секс??? Винаги и аз съм се чудила.

Още от древни времена мъжете са били неудържимо привличани от неизследваните територии. Света и неговата история е изпълнена с имена и истории на изследователи от всякакъв вид. Като добавка на тази "изследователска тръпка", мъжете съвсем като малки деца желаят толкова по-силно, колкото повече им е забранено едно нещо и колкото по-трудно го постигат. Предполагам много сериозно - наистина не на шега - че веднъж постигнал разрешение да се добере до тази забранена от жената зона, мъжът се чувства като истински завоевател и откривател - смесица от Александър Велики и Христофор Колумб. Предполагам, че те са се чувствали така.

И така - да кажем, че ти си решила да опиташ анален секс, или което е по-вероятното - че си отстъпила пред неистовия хленч на партньора си, който се е влачил сума време на колене гледайки те с очи на гладно куче, пред което размахват кокал. Решила си, и какво? И тук, както при всяка една интимна връзка ключа е в комуникацията. Например нещо от сорта на: "Гледай сега, фатастично е това, че искаш да поникнеш в ануса ми, но нека ти кажа какво мисля аз по този въпрос! Ще се навия да го опитам, но определено доста неща ме притесняват, така че моля те бъди търпелив!" Във всички случаи ти трябва да си абсолютно готова психически за този акт, иначе аналния секс ще се превърне за теб в едно много неприятно изживяване. Много жени си представят как нещо огромно прониква в това толкова тясно място и ги разкъсва. Това не е така. Да си абсолютно спокойна и отпусната е първата ти задача. Нищичко не трябва да те притеснява и психологически трябва да си напълно готова да го направиш. Задължително е да има много-много обилно овлажнване. Може да започнете с един лек масаж на дупето ти, за да съумееш да отпуснеш мускулите си възможно най-пълно. Препоръчително е също така по време на масажа първоначално да прониква с пръст и после с два пръста... за да може мускулите да се разтегнат предварително. При желание може да стимулира дупето ти и с език. Това е много еротично за жената, а и за много от мъжете, но отново е нещо, което трябва да обсъдите предварително. Всичко, което е желано и допустимо и от двама ви е ОК. Не забравяй никога, че овлажняването трябва да бъде много обилно. Никога - НИКОГА - не го опитвай с непознат или случаен партньор. Аналния секс е нещо, което при прекалено надарен и незаинтересован партньор може да те нарани сериозно. Да ти причини сериозни наранявания или инфекции, и да ти донесе ужасяваща болка.

Отново споменавам, че ануса не се овлажнява самостоятелно както вагината и не е така еластичен. Опиташ ли се да го направиш без да си напълно отпусната и без обилно овлажняване, ще се почувстваш така, като че ли са ти навряли отзад бетонен стълб, който разцепва месото ти. Препоръчвам ти бебешкото олио на Jonston&Jonston. Каквото и да се случи, задължително е да настояваш да се използва презерватив.

Един друг проблем за много жени е чувството им за унизително положение и безсилие по време на анален секс. Този въпрос е много спорен, но ако чувството е прекалено силно може да е непреодолим проблем. Ако обаче си с внимателен и нежен партньор, ти ще имаш възможноста поне отчасти да контролираш дълбочената на проникването и скороста на акта. Избери си поза, в която ще се чувствуваш комфортно, и с възможно най-голяма свобода на действията ти. Много жени застават в "кучешката поза", но се препоръчва да избереш друга възможност. Да си легнала странично на партньора си или по гръб с високо вдигнати крака, така че да можеш да гледаш партньора си в лицето.

Някои жени твърдят, че достигат до оргазъм по време на анален секс, но аз лично много не вярвам това да става преди събирането на много опит и без допълнителна стимулация на клитора. Много хора мислят, че аналния секс ще разшири и отпусне аналните мускули. Това може да е така, може и да не е така. Няма никакви известни ми доказателства дали е вярно или не. Тук искам и като последно да спомена, че много мъже разпалено твърдят и изтъкват аргумента, че там - отзад е много по-тясно. Това направо ме кара да се заливам от смях. Първото е, че са непросветени и не знаят елементарното нещо, че вагината има свойството да се свива и приема размера на това, което прониква в нея. Второто е, че не вагината има размерите на хангар за самолети, а просто пишлетата са им малки. Вярното е това, че може и да им се струва по-тясно поради по-малката еластичност на мускулите на ануса и липсата на собствено овлажняване.

Накрая ето някои правила, които искам да напомня: - Помни, че чрез аналния секс много лесно се предават бактерии, така че винаги използвай презерватив.
- Никога не позволявай от ануса ти, да преминава към вагината направо, без измиване. В ануса ти има бактерии, които са съвсем на мястото си и съвсем безвредни, когато са там, но може да създадът сериозни проблеми ако попаднат във вагината, понеже просто не им е там мястото.
- Аналния секс е съвсем нормално сексуално общуване, ако сте пълнолетна особено и ако е доброволно приет от теб. Така че в него няма нищо срамно и неестествено.
- Ако се разпалите прекалено по време на анален секс, може да получиш разранявания по стените на ануса. Прави го бавно и внимателно.
- С аналния секс трябва да се свикне, за да може да носи удоволствие на жената. Не ми е известен случай жена да е харесала и изпитала удоволствие от анален секс още първия път.
- Ануса трябва да е много добре почистен отвътре преди анален секс, за да избегнеш инфекции, а и за да си спестиш притеснения. Използвай помпичка или малко гумено маркуче.

Менструален цикъл


Лигавицата на матката реагира в определена последователност на промяната на концентрацията на половите хормони в женския организъм. Тези промени са в определена цикличност, като всеки цикъл е със средна продължителност 28 дни и се нарича менструален цикъл. Под въздействието на нервно-хормонални фактори при полово-зрялата жена в яйчниците също така периодично настъпват структурни и функционални промени - т.н. яйчников цикъл. Под влияние на фоликуло-стимулиращия хормон, отделящ се от хипофизната жлеза, в яйчника започват едновременно да узряват няколко яйцеклетки, които се обграждат от слой мехурчести клетки. По такъв начин се образуват няколко яйчникови фоликули. От тях само един достиги до повърхността на яйчника, разпуква се и отделя зрялата яйцеклетка, която попада в маточната тръба /този процес се нарича овулация/. След разпукването на фоликула в него под влияние на лутеинизиращ хормон /отделян от хипофизата/ се образува т.н. жълто тяло. То от своя страна продуцира хормони /естрогени и прогестерон/, които подготвят маточната лигавица за приемане на оплодената яйцеклетка. Лигавицата на матката се разраства, подобрява се кръвоснабдяването й. В преобладаващата част от случаите зрялата яйцеклетка остава неоплодена, жълтото тяло регресира, а маточната лигавица поради рязкото спадане на продукцията на есрогени и прогестерон остава с намалено кръвоснабдяване. Това води до деструкция на повърхностния слой на маточната лигавица и кръвотечение - т.е. менструално кръвотечение /менструация, мензис/. Нормалната менструация е естествен завършек на нервно-хормоналните промени, протичащи циклично в женския организъм. Физиологичната норма за продължителност на един менструален цикъл се колебае между 21 и 31 дни /средно 28 дни/. Продължителността на нормалното менструално кървене е между 3 и 8 дни /средно 4-5 дни/, а количеството менструална кръв е около 60-100 мл.

По време на менструация жената трябва да спазва висока хигиена в областта на външните полови органи. Противопоказни са влагалищни промивки, къпане в басейни и вани, поради реален риск от проникване на инфекция. По същите съображения по време на менструация са протипоказни и половите сношения.

В много случаи, няколко дни преди менструалното кървене, жените се оплакват от главоболие, напрегнатост, болка в гърдите, понякога слаби отоци по стъпалата. В първите дни на менструацията тези оплаквания преминават, т.е. - касае се за т.н. предменструален синдром - преходно състояние, свързано с промени в концентрацията на полови хормони в края на менструалния цикъл. В по-леките случаи е необходимо да се ограничат течностите и да се назначат обезболяващи и успокояващи лекарствени средства. В по-тежките случаи е необходимо да се потърси специализирана помощ.

Аменореята е състояние на липса на менструация. Тя може да бъде физиологична и патологична. Физиологичната аменорея обхваща периода от раждането до първата менструация и периода след климакрериума. Лмпсата на менструация по време на бременността и на кърменето също е физиологична.

Аменореята бива първична и вторична.

Първична е аменореята, когато след пубертета не се появява менструация. За условна възрастова граница е приета 15-тата година.
Вторична е аменореята, когато жената е имала поне една менструация, а впоследствие менструацията липсва повече от три месеца.

___*П ъ р в и ч н а т а а м е н о р е я може да се дължи на различни деструктивни процеси в хипоталамуса и хипофизата. Такива са тумори, травми, възпаления. Те възпрепятстват отделянето на хормони от увредените структури. Яйчниците могат да се засегнат от тумори и възпалителни про цеси, които да наложат тяхното отстраняване и да предизвикат аменорея. Тежките гнойни възпалителни процеси в матката водят до образуване на масивни сраствания, възпрепятстващи менструацията.

Редки причини за първичната аменорея са липсата или недоразвитието на половите органи - матка и влагалище. В редица райони в света почвите и водите са с бедно съдържание на йод, който е необходим за продукцията на хормоните на щитовидна та жлеза. Създадената йодна и хормонална недоимъчност е причина за настъпване на първична аменорея.

Повишената продукция на андрогени /мъжки хормони/ от надбъбречните жлези също може да е причина за липса на менструация. В такива случаи се наблюдава обилно окосмяване, хетеросексуално полово поведение и други съпътстващи аменореята промени.

___*В т о р и ч н а т а а м е н о р е я може да бъде причинена от всички посочени по-горе фактори. Различни производствени и битови вредности могат да разтроят функцията на хипоталамуса, хипофизата и яйчниците и също да причинят аменорея. Подобен ефект имат и тежките изтощителни заболявания.

Вторичната липса на менструация може да се дължи на тежка психическа травма, психически заболявания и ненормални условия на живот. Пример в това отношение е високата честота на вторична аменорея по време на блокадата на Ленинград /Петербург/ през втората световна война.

Увеличеното ниво на пролактина /хормон, произвеждан от хипофизата/ също може да доведе до вторична аменорея.Менструалните нарушения в такива случаи се съпътстват с изтичане на млекоподобна течност от гръдните зърна. Причината за увеличаване на пролактина е появата на доброкачествен жлезен тумор, произ веждащ пролактин в големи количества или нарушения в хормоналния контрол - намаляване на количеството на подтискащия хормон, отделян от хипофизата.

Намалената функция на щитовидната жлеза, както и тежките форми на хиперфункция на жлезата, също са причина за поява на вторична аменорея. Подобно въздействие има и хипер- или хипо-функцията на надбъбречната жлеза.

Лечението на аменореята е насочена към основното заболяване. При тумор се пристъпва към неговото отстраняване, а при тежки възпалителни заболявания /туберкулоза, сифилис и други/ се прилага етиологично лечение. Съвременните лабораторни методи на изследване определят кои точно хормони са в намалено или увеличено количество в женския организъм. Това позволява въвеждането на заместително или корекционно лечение с хормонал ни средства. Лечебната схема трябва да е съобразена с нормалните физиологични колебания на хормоналното ниво.

Болезнена менструация

Болезнената менсруация /дизменорея/ е състояние, което е израз на заболяване в половата система или се среща самостоятелно. Възпалителните процеси в малкия таз у жената обикновено се съпътствуват с болезнена менструация. Особено силни са болките при сраствания на матката или по пътя на отока на кръвта. Ендометриозата също се съпътствува със силно болезнена менструация.

Други причини за дизменорея са туморите и промени в нормалните параметри /големина, форма/ на матката. Болезнената менструация се среща и самостоятелно. В такива случаи тя се означава ката есенциална дизменорея. Най-често тя се среща сред жени с лабилна психика. Приема се, че условията на живот и прекараните заболявания в детската възраст и пубертета също могат да причинят болезнена дизменорея.

Болките са локализирани в долната част на корема. Те са силни, режещи и се съпровождат с отпадналост, раздразнителност, изпотяване. За разграничаване на двете форми се прилагат инструментален оглед на матката и околните органи, рентгеново изследване и изследване на клетъчния състав на маточната и околната лигавица.

Лечението се състои в прилагане на спазмолитични средства /бусколизин, спазмалгон, но-шпа и други/, обезболяващи средства, физиотерапевтични и общоукрепващи процедури. В случаите, при които дизменореята е последица на друго заболяване се пристъпва към неговото лечение.

Сифилис

Сифилисът /луес/ принадлежи към група та на т.н. класически венерически заболявания. Той представлява инфекциозно заболяване с хронично циклично, активно проявено или скрито, протичане.

Причинител на болестта е спирохета /трепонема/. Заразяването става предимно по полов път, но може да се предава и извънполово, директно, индиректно и конгенитално /от майката на плода/. Спирохетата /трепонемата/ се нарича бледа поради нейното слабо оцветяване с анилинови бои и невъзможност да се види с обикновен микроскопски способ.

Под въздействие на антисептични и дезинфекционни разтвори бледите спирохети загиват бързо. Измиването с вода и сапун е достатъчно за унищожаване на попадналите върху кожата спирохети.

Инфекцията може да бъде придобита или вродена. При придобития сифилис заразата се предава при пряк или непряк контакт с болен, като най-често инфекцията се предава по полов път.

Извънполовото и непряко предаване на инфекцията е особено характерно за битовия сифилис.

При вродения сифилис заразяването се предава от болната майка чрез плацентата на плода през или след 4-тия лунарен месец.

Продължителността на инкубационнияпе риод е 3-4 седмици. Това е периодът, в който инфекцията се развива в организма без да настъпят външни прояви. Възможно е инкубационният период да бъде по-къс /10-12 дни/ или по-дълъг /до и над 3 месеца/. Противосифилистичното лечение, приложено в оптимална дозировка и продължителност през инкубационния период, може да предотврати развитието на болестта. Това е т.н. превантивно лечение на сифилиса.

По отношение на имунитета съществуващите закономерности при много други инфекциозни болести не се отнасят за сифилиса.

При това заболяване е възможна т.н. суперинфекция - т.е. повторно заразяване на вече лекувани от сифилиса болни. Преболедуване от сифилис не води до траен имунитет.

Съвременното и своевременно лечение осигурява пълно излекуване.

П р и д о б и т с и ф и л и с
Придобитият сифилис, при който заразя ването най-често става по полов път /при полов контакт/ протича в няколко последователни етапа: първичен сифилис, вторичен сифилис и третичен сифилис.

Първичният сифилис има продължителност около 6 седмици и обхваща периода от заразяването до вторичният сифилис, когато започват кожните /обривните/ прояви на болестта. След изтичането на инкубационния период на мястото на входната врата на инфекцията се образува раничка, порядко язва. Язвата е с кръгловата форма с диаметър от 5 до 20 мм, гладко дъно с медно-червеникав цвят, с оточно-червеникав цвят, с оточни твърди ръбове, неболезнена. Локализацията на язвата най-често е в областта на главата и препуциума на пениса, вулвата и влагалището.

Няколко дни след появата на сифилистичната язва регионалните лимфни възли се увеличават и достигат големина на лешник, като не са болезнени при опипване. През този период на прясна сифилистична инфекция диагноза се потвърждава чрез доказване на бледата спирохета в материал от язвата и изследван микроскопски на тъмно поле. Серологичната реакция за доказване на сифилиса става положителна 10 -14 дни след появата на сифилистичната язва.

Вторичният сифилис започва средно 6 седмици след появата на сифилистичната язва /т.н.твърд шанкър/ и се характеризира с това, че всички кожни прояви през този период са богати на бледа спирохета което определя периода като най-заразителен. От общите признаци най-чест е краткотрайната /за 4-5 дни/ повишена телесна температура, обикновено привечер, съпроводена от изпотяване. Нерядко се установява безсъние, главоболие и нощни костни болки.

Най-характерното обаче при вторичен сифилис е появата на т.н. сифилиди по кажата, които са неболезнени, петнисти или възлести.

Петнистите /макулозни/ сифилиди представляват розово-червени петна на нивото на кожата, на големина от лещено зърно до малка монета, разположени главно по туловището /гърдите, гърба, корема/, кои то след 2-3 седмици изчезват безследно. Възлестите сифилиди се локализират по крайниците, като особено типична област са стъпалата и дланите. Те са на големина колкото лещено зърно, с гладка повърхност и червено-кафяв цвят. Те също така изчезват спонтанно за 3-4 седмици. Под влияние на овлажняването по гениталите се образуват т.н. широки кондиломи, които представляват най-заразните места на болестта. По шията се появяват участъци на кожата с променена пигментация - т.н. "огърлица на Венера". Но кожата на границата между челото и окосмената част на главата нерядко се образуват възлести сифилиди /т.н. "Корона на Венера"/. По окосмената част на главата се установяват участъци на оплешивяване. След няколко седми ци до няколко месеца тези признаци изчезват постепенно. През този период серологичните реакции за сифилис са в 100 % от случаите положителни.

Третичният сифилис започва 2-3 години след началото на сифилиса. Възлести третични сифилиди могат да се появят по различни участъци на тялото.

Те представляват множество възлести образувания на големина до грахово зърно, с умерена плътност и медно-червеникав цвят. Задържат се няколко месеца, част от тях постепенно изчезват и на тях но място остават тъмно-червеникави белези. Гумозните третични сифилиди се образуват в кожата и подкожните тъкани.Те са обикновено единични, на големина от грахово зърно до орех. Най-често тези сифилиди изчезват, но понякога се разязвяват и от тях изтича гъста лепкава кръвениста материя, наподобяваща арабска гума.

Третичният сифилис засяга и опорно-двигателния апарат, сърдечно-съдовата и нервна система.

В р о д е н с и ф и л и с
Задължително условие за възникване на вроден сифилис е наличието на сифилис у майката. Инфекцията се предава от болната от сифилис майка на плода по време на бременността посредством плацентата след четвъртия лунарен месец. Колкото инфекцията у майката е по-прясна, толкова вероятността за заразяване на плода е по-голяма. В зависимост от количеството на проникналите бледи спирохети плодът се уврежда в различна степен.

Съответно на това вроденият сифилис се разделя на:

1. Ранен вроден сифилис - до 4-годишна възраст;
2. Късен вроден сифилис - в над 4 годишна възраст;
3. Скрит /латентен/ вроден сифилис.



Ранният вроден сифилис е силно заразителен. Болестната симптоматика напомня ранния придобит /респективно вторичен/си филис, но наред с това се срещат и гумозни възли и язви и значителни увреждания на костите и вътрешните органи. Тези обстоятелства предопределят и неблагоприят ната му прогноза.

Ранният вроден сифилис от своя страна се разделя на: сифилис на плода, сифилис на кърмачето и сифилис на ранната детска възраст.

За сифилис на плода говорим, когато масивното проникване на спирохетите в плода причинява тежки, несъвместими с живота промени във всички тъкани, органи и системи. Това води до аборт /през 5-6тия лунарен месец/ или до преждевременно мъртвораждане /през 7-8-мия лунарен месец/. Тежки промени се установяват във всички вътрешни органи /бели дробове,черен дроб, сърце, жлези с вътрешна секреция, кости/.

Като сифилис на кърмачето се определя ранният вроден сифилис от момента на раждането до края на първата година от живота.

Сифилисът на кърмачето се изявява със сериозно увреждане на общото състояние, дистрофия с намаляване на телесната маса, атрофични кожа и мускули, повишена телесна температура. Кожата е набръчкана, със старчески вид и землист цвят. По кожата често се наблюдават мехурчести обриви.

Вроденият сифилис на ранната детска възраст засяга болните от една до четири-годишна възраст. Най-често са увредени кожата, лигавиците и костите. Характерно е наличието на възлести обриви по кожата, наподобяващи вторичния рецидивен сифилис.

Късният вроден сифилис засяга болните от пет до шестнадесетгодишна възраст. Много често се увреждат лигавиците на устата. Образуват се гумозни възли, които се разпадат и водят до разрушаване на костните прегради. Гумите в областта на носа водят до т.н. седловиден нос. Наблюдават се и костни усложнения /периостит и остеомиелит/, очни промени с потъмняване на роговицата, зъбни аномалии с характерни зъби като отверка или с полулунни очертания. Комбинацията от загуба на слуха, възпаление на роговицата на очите и зъбни аномалии е известна като триада на Хътчинсън.

Профилактиката на вродения сифилис изисква повишаване на здравната култура на населението. Абсолютно необходими са двукратното серологично изследване на бременните, контрол върху лечението на болните от сифилис и превантивното лечение по време на бременност на лекуваните преди това за сифилис жени.

Лечението на сифилиса се провежда главно с пеницилин. Необходимо е да се осигури оптимално съдържание на пеницилин в кръвта в продължение на 10-14 дни. При ранните форми на сифилиса лечението трябва да се започне с водно-разтворим пеницилин, след което се продължава с де по-пеницилинови препарати.

При късните форми освен пеницилин се прилагат бисмутови и йодни препарати и неспецифично лечение /автохемотерапия/. Цялостното лекарствено лечение се провежда от лекар-специалист.

Гонорея /Гонококция/

Гонореята /трипер, гонококция/ спада към групата на т.н. класически венерически заболявания и е една от най-честите болести, предавани по полов път. Тя се причинява от бактерий /гоноток/.Той представлява микроорганизъм с овална форма, съставен от две части, наподобяващи бобени или кафеени зърна, разположени с вдлъбнатините си едно срещу друго.

Този микроорганизъм е болестотворен само за цилиндричния епител /напр. за лигавицата на уретрата/, но може да причини възпаление и на плосък епител /на малки момиченца или възрастни жени/ напр. влагалището /поради някои биохимични особености. Новороденото може да се зарази по време на раждане.

Източници на инфекцията са болни от гонорея, по-често жени с хронично протичане на болестта. У тях гонореята протича почти безсимптомно. Инфекцията може да се предаде при анален хетеро- и хомосексуален полов контакт, както и чрез замърсени пръсти.

Извънполовото заразяване става по индиректен път чрез различни предмети: бельо, изтривалки, гърненца, столове и други. Малки момиченца се заразяват при спане в едно легло с болни от гонорея, както и в детски заведения, където може да възникне и гонорейна епидемия.

В случаите на заразяване по време на родов акт инфекцията засяга очите и гениталите на новороденото.

Инкубационният период на болестта е средно 3 дни, по-рядко достига до 7 дни. Гонореята у мъжа се изявява като остър гонококов уретит. Характерно за него е обилното гнойно течение от уретрата, придружено от болка и парене при уриниране. Външният отвор на уретрата е зачервен и оточен. Налице е болезненост при опипване по хода на уретрата.

При нелекуване недостатъчно ефективно лекуване острият гонококов уретрит преминава за 1-2 месеца в хроничен.

Хроничният гонококов уретрит протича със слаби признаци - сърбеж, парене и чести позиви за уриниране. Гонореята у жената протича с лека парене при уриниране с тежест в долната част на корема, парене и течение от влагалището. Много често възпалението засяга и лигавицата на шийката на матката. Обективно се открива зачервяване и оток на влагалищната и шийковата лигавица и изтичане на гноевиден секрет. Нерядко настъпват усложнения - възпаление на разположените около гениталните жлези, на мехурната и маточната лигавица, на маточните тръби и яйчниците /гонококов бартолинит, цистит,ендометрит, аднексит, фоликулит-оофорит/.

Рядко инфекцията може да проникне в малкия таз и коремната кухина и да предизвика развитие на гонококов пелвеоперитонит. Гонококцията у децата протича като възпаление на външните полови органи и влагалището, с болка, парене, сърбеж и отделяне на гноевиден секрет. Нерядко болестта засяга очите и протича като гонококова офталмия, със зачервяване и оток на клепачите, разязвяване на роговицата на окото с наличие на гнойна секреция. При недостатъчно ефективно лечение гонококовата офталмия води до слепота.

Гонококов проктит /възпаление на правото черво - ректума/ се среща в значителен процент от жените, заболяли от гонорея, както и у мъже, които поддържат хомосексуални връзки. Много често гонореята на ануса и ректума протича безсимптомно или със много слаби оплаквания.

Лечението на гонококцията е консервативно, като се прилагат антибиотици от пеницилиновия ред или по-широкоспектърни антибиотици в лечебен курс от пет до седем дни. Лечението се провежда от и под контрола на лекар-специалист.

Генитален херпес

Гениталният херпес се причинява от същия вирус, който причинява и херпес на устните.

Човешкият херпесен вирус имунологично се разделя на два типа:

1 тип причиняващ лабиален /на устните/ херпес;
2 тип - генитален херпесен вирус.



Заболяването става в детска възраст /между 1 и 5 години/ и протича под форма на остро възпаление на външните полови органи и влагалището у момиченцата или възпаление в устната кухина, след което вирусът остава в организма в латентно /неактивно/ състояние. Заболяването се предава най-често по полов път.

Гениталният херпес обхваща външните полови органи и влагалището и представлява първична инфекция, която засяга както деца, така и момичета или млади жени. Обривът се характеризира със зачервяване и мехурчета, които бързо се разпукват. Чес то обривът се повтаря. Намиращият се в латентно състояние генитален херпесен ви рус при определени условия се реактивира и причинява нов херпесен обрив.

Провокираща роля имат различни фактори:

1. Болестни състояния, които протичат с висока телесна температура;
2. Хронични травми;
3. Някои отравяния /с въглероден окис,алкохол и други/;
4. Силно нервно-психично напрежение;
5. Ендокринни /хормонални/ влияния, вкл. менструация;
6. Слънчево облъчване.


Херпесният обрив се появява като сърбящо или леко парещо червеникаво леко надигнато петно /папула/, върху което след няколко часа се образуват групички мехурчета с размер главичка на топлийка.

Отначало мехурчетата са изпълнени с бистра течност, която след няколко дни потъмнява и засъхва и на тяхно място се образува коричка. Понякога мехурчетата бързо се разпукват и се образуват малки червени ерозии с влажна повърхност, които също бързо засъхват с поява на корички. След няколко дни коричките постепенно падат, като белези не се образуват.

Херпесният обрив върху половите органи на мъжа най-често е разположен върху пениса, в браздата между главата и препуциума. При генеталния херпес се установява увеличение на регионалните лимфни възли.

У жените гениталният херпес може да заеме голяма площ и се съпътствува от силна болка, сърбеж и повишена температура.Той често рецидивира на едно и също място и понякога може да послужи като входна врата за проникване на причинитела на сифилиса - сифилистичната бледа спирохета.

Не съществува ефективно средство за унищожаване на херпесния вирус. Генеталният херпес най-често преминава без лечение. За предпазване на ерозийките от вторична инфекция се прилагат антисептични разтвори и пудри. С известен успех се прилага ацикловир /цовиракс/ като специфичен противовирусен препарат. При чести рецидиви се прилагат витамини, гамаглобулин, противохерпесна ваксина и лазерно лечение

Трихомоназа

Трихомоназата принадлежи към болестите, предавани по полов път. Тя се причинява от трихомонас вагиналис и представлява сексуално - трансмисивна паразитоза. Мъжът се инфектира само по полов път от партнъорката си. В редки случаи у жените може да настъпи и извънполова инфекция /от замърсени тоалетни принадлежности, вани, минерални басейни/. Инкубационният период е от 3-4 до 20 дни.

Трихомоназата у мъжа протича като уретрит в хронична форма като постепенно обхваща предната и задната част на уретрата.

Често липсват оплаквания или те са слабо изразени /слаба болка и сърбеж/. Характерно е обилното воднисто, пенесто, млекопободно секретоотделяне от уретрата. При нелекуване настъпват усложнения, като инфекцията се разпространява в съседните органи на пикочо-половата система. Нерядко се наблюдава импотенция и безплодие.

Трихомоназата у жената най-често протича като трихомоназен колпит, който протича безсимптомно, хронично и рядко остро.

Редица фактори играят допълнителна роля: менструален цикъл, бременност, контрацептивни средства.

Оплакванията варират в широк диапазон -от лек дискомфорт, парене, сърбеж по външните генитали, до болка във влагалището и долната част на корема, особено при полово сношение. Обикновено болните се оплакват от "бяло" или кръвенисто влагалищно течение след полово сношение. При оглед влагалищната лигавица е зачервена, а моточната шийка е оточна и по нея често се откриват малки кървящи ерозии /ранички/. Нелекуваната трихомоназа често предизвиква стерилитет.

Трихомоназа се среща и у деца, предимно момичета. Заразяването по правило е извънполово и индиректно. Протичането на болестта е както у жените - безсимптомно, подостро или остро.

Нерядко се открива смесена инфекция трихомоназа + гонорея, като трихомонасите дават "убежище" на гонококите, т.е. гонококите се развиват вътреклетъчно в трихомонасите. Друга смесена инфекция е трихомоназа + кандида, трихомоназа + хла мидии, трихомоназа + микоплазма /токсоплазмоза/.

При доказана трихомоназа се провежда лечение не само на заболялите, но едновременно и на техните сексуални партнъори, а така също и на контактните лица. По настоящем се прилагат различни лечебни схеми с трихомонацид, флажил и други медикаменти.

При мъжете лекарствата се вземат през устата, а при жените - както през устата, така и под формата на влагалищни таблетки /глобули/. По време на лечението половите сношения се преустановяват за 14 дни.

Мек шанкър

Мекият шанкър представлява остро инфекциозно заболяване, което спада към групата на т.н. класически венерически болести. То се предава по полов път. Характеризира се с поява на болезнени язви по половите органи и усложнения - поява на бубони /възли, пакети/ в регионалните лимфни възли. Болестта се среща по-често в тропическите, субтропическите и предимно в слаборазвитите страни. У нас са наблюдавани единични случаи.

Мекият шанкър се причинява от специфичен стрептокок. Инкубационният период на болестта е 1-5 дни.

Всъщност, развитието на инфекцията започна веднага след заразяването. На мястото на проникването /половите органи/се появяват едно или няколко зачервени петна, които се превръщат последователно в малки възелчета, гнойни мехурчета и язви. Язвите на мекия шанкър са болезнени, с кръгла, овална или неправилна форма, рязки граници с околно зачервяване, с некротично дъно, покрито с гноен налеп. В момента на заразяването или по-късно вследствие автоинокулация /самостоятелно само заразяване от собствените язви върху незаразените участъци на тялото/ се наблюдават окологенитална и извънгенитална ло кализации - около ануса, по бедрата, ръцете, пръстите, устните, езика.

Усложненията на мекия шанкър са:

1. Кръвоизливи - на местата с разязвени тъкани;
2. Възпаление на лимфните съдове по гърба на пениса със или без малки възловидни уплътнения, които нагнояват и образуват след разпад вторични язви;
3. Регионален лимфаденит /възпаление и уголемяване на слабинните лимфни възли; Лимфаденитът възниква 3-4 седмици след началото на заболяването вследствие проникване на стрептокока в регионалните лимфни възли, най-често едностранно. Засегнатите лимфни възли се увеличават и достигат големина до кокоше яйце и повече.


Възпалението обхваща и околните тъкани, включително кожата, която е зачервена, опъната и глатка. При разпад на засегнатите лимфни възли се образуват дълбоки кратерообразни язви с гноен ексудат. Лимфаденитът протича с повишена телесна температура. След възстановителен процес за 1-2 месеца язвите постепенно заздравяват с образуване на груби ръбци.

Лечението се провежда от лекар-специалист. Прилагат се сулфонамиди, стрептомицини и тетрациклини.

Хламидиаза

Хламидиазата принадлежи към групата болести, предавани по полов път. Специфичен вид хламидии причиняват заболяване на мъжките и женските генитали. Инкубационният период е от една до четири седмици.

У мъжете най-често хламидиазата протича като остър уретрит.
Признаците са: сърбеж или болка по хода на уретрата,често с парене при уриниране, увеличен водно-слизест секрет, изтичащ от уретралния отвор. Нерядко хламидийният уретрит възникват след предшествуващо преболедуване от гонорея.

У жените хламидиазата най-често протича като уретрит и се усложнява с развитие на възпаление на външните полови органи, влагалището и шийката на матката. Заболялите жени се оплакват от генитален сърбеж, парене при уриниране, болка ниско в корема. Нерядко заболяването се усложнява с поява на цистит. При новородените инфекцията се предава от болната майка и протича като неонатална офталмия /засягане на очите/. Допуска се съществуване на безсимптомно хламидионосителство.

Специфичен вид хламидий /хламидиятра хоматис/ причинява болестта на Райтер разновидност на хламидиазата.

Тя се среща рядко, предимно у мъжете, и представлява комбинирано засягане на уретрата, очите и ставите. Заболяването започва с уретрит, 10-15 дни след полов контакт, със или без общи явления. По-късно се появява повишение на телесната температура, конюнктивит, артрит. Характер но е засягането на ставите около тазовия пояс. Наблюдават се кожни признаци - гнойни мехурчета или розово-червени люспи, които често са локализирани по дланите и стъпалата. Болестта протича остро, подостро или хронично, с рецидиви и ремисии.

Лечението на хламидиазата у двата пола се провежда от лекар-специалист, като се прилагат широкоспектърни антибиотици /тетрациклини/ и сулфонамиди.

Безплодие /Стерилитет/

Безплодието при съпрузите винаги представлява сложен и труден за разрешение проблем. У нас честотата на брачното безплодие възлиза на 10-14% от брачните двойки, като причините са почти по равно поделени между съпрузите и съпругите. Все пак при около 15% от безплодните бракове причините за това остават неизяснени.

Безплодие означава невъзможност да се осъществи оплождане. Приема се, че ако не настъпи бременност след 12 месеца редовен полов живот без използуване на контрацептивни средства и методи, то съпружеската двойка трябва да се счита за потенциално безплодна и е необходимо да се консултира с лекар-специалист. Тъй като проблемът за безплодието засяга и двамата съпрузи, то наложително е те да се изследват едновременно. Минимумът от изследвания трябва да включва анализ на спермата у мъжа и определяне на овулацията и проходимостта на маточните тръби у жената.

Лечението на безплодието е комплексно, и в него вземат участие специалисти - гинеколози, ендокринолози, уролози и други. Когато безплодието е нелечимо последната възможност е да се осинови дете.

Много надежди създава разработеният със съвместните усилия на гинеколози, ембриолози и биолози съвременен метод за оплождане "ин витро" и пренасяне на оплодената яйцеклетка в матката на жената /методът е известен като "бебе в епруветка"/.

У нас съществува мрежа от кабинети по стерилитет, които се занимават с профилактика, изследване и лечение на брачното безплодие. За съжаление тяхната досегашна дейност е насочена към профилактика и лечение предимно на женското безплодие, без да се отчита сравнително високият процент на мъжкото безплодие. Слабата полова просвета и относителното нарастване на абортите по желание са допълнителна причина за увеличаване на броя на стерилните брачни двойки и за на растване на желаещите съпружески безплод ни двойки за осиновяване на дете.


Безплодие в резултат на нарушение в овулацията

Целесъобразно е нарушенията в овулацията да се разделят на следните болестни форми:

1. Първична аменорея - липса на менструация след окончателното полово съзряване;
2. Вторична аменорея - липса на менструация за период по-продължителен от три месеца, при условие, че жената е имала преди това една или повече спонтанни менструации;
3. Олигоменорея рядко настъпваща менструация;
4. Ановулаторни цикли - менструални цикли от 3 до 6 седмици с отсъствие на овулация;
5. Недостатъчност в развитието на яйчниковия фоликул или на жълтото тяло жената остава безплодна, независимо от това че по външни признаци овулация има. Винаги при наличие на аменорея първо трябва да се изключи недоразвитие или липса на матката.


Жените с първична аменорея следва да се разглеждат отделно от жените с други нарушения в овулацията, тъй като причините за тези нарушения в повечето случаи изискват известен обем изследвания за изясняване на диагнозата. В преобладаващата част от случаите първичната аменорея се дължи или на липса на полови жлези, или на нарушения в хипоталамо- хипофизната система.

Олигоменореята и вторичната аменорея могат да се дължат на психогенни, хормонални, възпалителни и други причини. Психогенно обусловените аменорея и олигоменорея са свързани със стресови ситуации, които водят до нарушения в цик личната регулация на менструалния цикъл и овулацията. След преминаване на тези стресови ситуации менструалният цикъл възстановява предишната си характеристика.

Хормонално-обусловената вторична олиго- и аменорея се дължи на нарушения във функцията на хипоталамуса и /или хипофизата/ ненормално повишена или понижена функция на щитовидната жлеза или на надбъбречните жлези. До нередовна или липсваща менструация могат да доведат и сраствания в маточната кухина след аборт или след възпалителен процес на маточната лигавица /тежка инфекция след аборт, след раждане или след прекратена туберкулоза/. Честа причина за олиго- и аменорея са затлъстяване,професионални вред ности, алкохолизъм и други интоксации.

Ановулаторните цикли са два типа липса на овулация в резултат на трайно повишение на естрогените в женския организъм.

Лечението на жените с нарушение на овулацията се провежда от специалист по женския стерилитет, съвместно с ендокринолози, акушер-гинеколози и други специалисти след извършване на необходимите изследвания и изясняване на конкретните причини за стерилитет.

Безплодие поради заболявания на маточните тръби

Повечето от заболяванията на маточните тръби възникват в резултат на възпалителен процес в тях. Нормалните физиологични процеси в маточните тръби осигуряват транспорт на яйцеклетката и сперматозоидите, тяхното хранене,оплождането и транспорта на оплодената яйцеклетка до маточната кухина.

Възпалителните заболявания на маточните тръби често протичат без видима симптоматика и могат да нарушат тяхната функция по различни пътища. Най-често възпалителният процес предизвиква стеснения и сраствания на маточните тръби, което пречи на транспорта на яйцеклетката или го прави невъзможен.

Промените на социалните взаимоотношения и ниската лична полова култура водят до увеличаване на заболеваемостта от гонорея /трипер/. Повечето щамове-гонококи са вече с по-висока резистентност /не са чувствителни/ към голямата част от широко прилаганите антибиотици. Много жени са носители на гонококи без болестни признаци за заболяване. Гонококовата инфекция има склонност към развитие по възходящ път и предизвиква възпаление на лигавицата на маточните тръби с последващо развитие на сраствания, които водят до непроходимост на маточние тръби и до стерилитет.

Относителният дял на случаите, при които възниква безплодие в резултат на извършен медицински аборт достига до 5%. Колкото по-рано се прекъсне бременността, толкова по-малка е вероятността да настъпи подобна последица.

Туберкулозата на половата система е винаги вторична /инфекцията се пренася по кръвен път от туберкулозно заболяване на други органи и системи /обикновено от белите дробове/ засяга и маточните тръби, като предизвиква обширни страствания. Ранното откриване и лечение на туберкулозния процес са от решаващо значение за успешно предотвратяване на евентуално безплодие.

Употребата на вътрематочни средства с контрацептивна цел макар и рядко може да причини вътрематочна инфекция, която да доведе до маточните тръби с последваща непроходимост. Поради това вътрематочните контрацептивни средства не се препоръчват при жени, които не са раждали, както и за семейства, желаещи още деца. В такива случаи е целесъобразно да се обсъди употребата на други противозачатъчни средства.

Въвеждането на вътрематочни контрацептивни средства при наличие на възпалителни заболявания на вла галището трябва да се избягва, а при наличие едновременно на възпаление и вътрематочно противозачатъчно средство изважданото на последното винаги да става под антибиотична защита.

Причини за безплодие от страна на матката и влагалището

От тези причини от страна на матката по-важни са: ендометриозата, травматичните поражения на маточната лигавица, маточните тумори и някои вродени маточни аномалии. Ендометриоза се установява поч ти в 15% от случаите с вторично безплодие. Тя може да доведе до образуване на ръбцова тъкан и сраствания, възпрепятствуващи придвижването на сперматозоидите в маточните тръби.

От маточните тумори най-голямо значение имат миомите. Макар че болните с маточни миоми са способни да забременеят, нерядко миомите представляват единствената причина за стерилитет. Често след отстраняване на такива миоми при оптимално съхраняване на матката настъпва забременяване. Травмичните увреди на маточната лигавица настъпват при извършване на аборт или при ревизия на маточната кухина след усложнено раждане. Те водят до сраствания в маточната кухина и липса на менструация.

Причина за безплодие могат да бъдат и болестни състояния на маточната шийка и промяна на качествата на цервикалната слуз, които възпрепятствуват придвижването на сперматозоидите към маточната кухина.

Промени във влагалището от различно естество също могат да бъдат причини за стерилитет у жената. Най-честа причина са възпалителни заболявания на влагалището /колпити/. Влагалищната гонорея про меня качеството на влагалищния секрет, като понижава Рн и изменя ензимния му състав. Това намалява подвижността на сперматозоидите и затруднява тяхното предвижване. Влагалищната трихомоноза нерядко прави осъществяването на полов акт невъзможно.

Лечението е насочено към отстраняване на конкретните причини за безплодие при всеки отделен случай.


Роля на имунологичните фактори за поява на безплодие

Имунологичните фактори могат да въздействуват върху всеки един от етапите на репродуктивния процес, тъй като половите клетки, оплодената яйцеклетка, също като хормоните, тъканите и секретите, са способни да предизвикат имунна реакция. Клетки и белтъци от мъжки генетичен произход могат да предизвикат имунна реакция у жената и обратно. Освен това, както у жената така и у мъжа може да се наблюдава автоимунизация против компоненти на собствената полова система.

Човешката сперма съдържа над 30 антигена, способни да предизвикат значително образуване на антитела. Тъй като антигените имат определено отношение към стерилитета, то основните усилия се насочват към откриване на онези специфични за отделния сперматозоид антигени, за които се установява участие в механизмите на имунологичното безплодие. Тези антигени са в основата на имунния отговор от страна на женската полова система след въвеждане на сперма във влагалището на жената по време на полов акт. Половите органи на жената и в частност матката съдържат голямо количество имунокомпетентни/участвуващи в осъществяването на имунния отговор/ клетки. Тези клетки фагоцитират сперматозоидите и обработват техните антигени с цел разпознаване и включване на механизмите за имунна защита. Възпалителните заболявания на влагалището могат да повишат имунния отговор. Съществуват и данни, че сперматозоидните антигени понякога могат да предизвикат системни и локални реакции на свръхчувствителност /алергии/.

Автоимунизацията на мъжете по отношение на антигените на собствените тестиси и сперма също е една от възможните причини за стерилитет. При нормални условия семенните каналчета са в определена степен имунологично изолирани от останалите органи и системи поради наличие на хемато-тестикуларна бариера. При увреждане на тестиса по време на хирургична намеса, при случайна травма, възпалителните заболявания на тестиса, простатата и семенните мехурчета или при непроходимост на половите пътища се нарушава целостта на хемато-тестикуларната бариера и имунната система реагира срещу антигените на тестисите като към чужди /т.н. автоимунен отговор/.

Подобен механизъм за изработване на органоспецифични автоантитела съществува и по отношение на яйчниците у жената. Така при повечето автоимунни заболявания на надбъбречните жлези, на щитовидната и на паращитовидните жлези, на кръвта и на стомаха могат да се очакват поражения в яйчниците от автоимунно естество, придружени от липса на менструация /аменорея/.

--=======================================--
Пол - общи понятия

Полът разделя живите същества на две равнопоставени половини /части или групи/ - мъжка и женска, чието общо съществуване, съвместен живот, сливане и смърт са подчинени на развитието на целия човешки вид.

Полът представлява принадлежност на човека към една от двете му алтернативни същности - мъж или жена /респективно женска или мъжка/. Тази принадлежност обуславя наличието у отделния индивид на всички онези физически, психически и социални особености, които определят неговия женски или мъжки пол.

В процеса на взаимодействието между двата пола се изработва присъщо за всеки един от тях поведение, резултат от реакцията, начина на мислене, вземане на решение и конкретно действие. Дотолкова, доколкото на един и същ дразнител /напр. опасност за живота/ мъжкият и женският индивид реагират по различен начин/респ. с агресивност и с уплаха/, би могло да се приеме съществуването на мъжки и женски тип на поведенчески реакции /мъжки и женски тип поведение/. Не са малко случаите на смяна на ролите, но се изхожда от общоприетото поведение.

Индивидът, благоданение на половата си принадлежност, изработва характерно за пола си поведение. Ако поставим в основата на половото поведение стремежа за самопроизводство, т.е. - стремежа за продължаване на рода е генетично заложен у всеки човешки инди вид, то обектът на сексологичната наука представлява пола, половото поведение и половите отношения.
--=======================================--


--=======================================--
Пол - същност и структура

В представата за човешкия пол като единство на две противоположности - мъжка и женска, тяхното съществуване се аргументира с необходимостта да се реализира генетично заложения стремеж за продължение на рода.

Принадлежността на даден индивид към единия от двата пола се характеризира с биологични, физически,психични и социални особености, определящи неговата полова идентификация. Следователно, за да се причисли даден индивид към женската или мъжката популация е необходимо да се идентифицират у него характерните за тази популация особености.

Мъжките и женските индивиди не се отличават един от друг единствено и само по своите полови органи, окосмяване, телосложение, а по цяла редица структурни особености, които определят човешкия пол на отделни организмови нива.

Така възник ват понятията: генетичен, хормонален, генитален, нервно-церебрален и психичен пол.

Генетичният пол се определя след оплождането в резултат на сливането на мъжката полова клетка /сперматозоид носител на една Х или У полова хромозома/ и женската полова клетка /яйцеклетка - носител винаги на една Х полова хромозома/. От възможните две комбинации, при ХХ се включва генетичната програма за женски, а при ХУ - за мъжки организъм.

Следва диференциация на ново ниво: в зависимост от генетичната програма се оформят половите жлези и започва продукция на полови хормони, т.е. - изгражда се хормоналният пол. Продуцираните хормони от една страна определят гениталния пол /развитието на мъжки или женски външни полови органи/, от друга страна включват центрове в главния мозък, определящи половото поведение, т.е. - изгражда се нервно-церебралният пол. Ако формирането на нервноцеребралният пол приключва към шестия месец, то психическият пол се изгражда окончателно едва след пубертета.

Съзнанието за полова принадлежност се оформя у детето на около 1,5 години, на 4-годишна възраст се осъзнава половата принадлежност на околните, а вече на 6-8 -годишна възраст децата започват да осъзнават собствената си полова роля.

Съществуват три теории за формирането на психическия пол.

Според теорията за идентификация децата подсъзнателно имитират възрастните от своя пол /своите родители/. Теорията за самокатегоризация поставя в основата на психичния пол самосъзнанието, т.е.-осъзнавайки представата за половата принадлежност, детето само опре деля себе си и съобразява поведението си спрямо това свое определение.

В основата на теорията за половата типизация стои насърчаването от страна на родителите, ако тяхното дете има присъщо за пола си поведение. Обект на съвременната сексологична наука са т.н. интерсексуални състояния. Касае се за състояния, характерни за индивида, съчетаващи мъжки и женски признаци на различно ниво от биологичния пол /генетично, хормонално, генитално и друго/.

При хермафродитизма идентифицирането на половата принадлежност е затруднено поради неопределеността на външните полови органи. В организма на тези индивиди по време на вътрешноутробното развитие са преобладавали по ловите хормони на противоположния пол. Това е нарушило изграждането на адекватни на генетичния пол външни полови органи - жените се раждат с мъжки полов орган /ненормално голям клитор/, а при мъжете гениталите приличат повече на женски.
--=======================================--

--=======================================--

Функции на пола

Основната функция на пола е стремежът за възпроизводство - това е т.н. прокреативна функция. Тази прокреативна функция е биологично заложена и при животинските видове. У човека половите отношения се изграждат на по-високо ниво под влияние на психични и социални фактори.

Биологичният нагон от средство за продължение на рода се превръща в средство за комуникация между индивидите, за създаване на специфични емоционални връзки, за изживяване на красиви чувства и получаване удовлетворение, т.е. - развива се рекреативната функция на половата дейност. Човешкото общество поставя в основата на половите отношения прокреативната функция.

За отделния индивид е от значение рекреативната функция като средство за общуване с индивидите от срещуположния пол.

В културното развитие на човешкото общество отношението към сексуалността не е еднозначно. На единия плюс са т.н. антисексуални култури - христианството отъждествява сексуалността с греха, а половият живот се ограничава дори и след брака.

На противоположния полюс са т.н. сексуали култури, у които сексуалността е част от фолклора, половите проблеми се обсъждат публично, без задръжки, а детската сексуалност се смята за здравословна.

Когато сексуалните интереси се насочат към определен обект от противоположния пол и се обогатят с положителни емоции на привличане, необходимост от другия, обикновеното сексуално желание се превръща в любов. Любовната страст се определя като състояние на остра емоционална нестабилност, балансиране между любовта и омразата.

Различават се 6 вида любов:

1. Ерос - страстна, стремяща се към пълното физическо обладаване любов;
2. Людус - любовна игра на основата на повърхностни чувства;
3. Сторге - сигурна, спокойна, трайна любов на основата на приятелски чувства;
4. Прагма - съзнателно контролирана любов по сметка;
5. Мания - пълна зависимост от другия, смесица от ерос и модус;
6. Агале - любов - себеотдаване без користни намерения.



Тази типология е потвърдена със солидни изследвания.За юношите и девойките е по-характерна любов тип мания, че в любовта на младите мъже преобладават людичните компоненти. Такава типова класификация е донякъде условна. Все пак различните типове любов се отразяват по уникален начин в отделния индивид.

Интерес представлява зависимостта на сексуалната активност от възрастта. Максимумът на сексуалната активност у мъжете е между 18-24 г., а жените - между 34-38 години. Около 35-годишна възраст либидото /силата с която се проявява половия нагон/ и у мъжете и у жените е на едно и също ниво.

Установено е сега, че колкото по-рано започне половият живот у мъжете, толкова той е по-продължителен и активен. У жената половата активност спада рязко след менопаузата, но дори и тогава тя е способна да изпитва оргазъм. Над 50% от мъжете и жените прекратяват половият си живот на около 60-годишна възраст, а около 15% го продължават дори и до 70-годишна възраст.
--=======================================--

--=======================================--
Съвременни методи за предпазване от забременяване

Първият проблем, който е необходим да се реши преди осъществяване на полово сношение, е да се избере начин за предпазване от евентуално забременяване. Съвременната концепция разполага с много и разнообразни методи за предпазване от забреме няване, но нито един от тях не осигурява стопроцентова сигурност,че бременост няма да настъпи.

Най-разпространеният унас и най-несигурен метод е този на прекъснатия полов акт. Точно преди еякулацията половия член се извлича от влагалището и така се предотвратява оплождането. Методът е неподходящ, тъй като е трудно малко преди оргазъм да се реагира своевременно. Освен това е установено, че точно преди същинската еякулация се отделят способни за оплождане сперматозоиди, които остават във влагалището дори и след навременно извличане на половия член. Според статистични данни, на сто двойки, практикуващи този начин на предпазване, 20 от партнъорките забременяват.

Използването на презерватив се препоръчва не само като средство за предпазване от нежелана бременност, но и като надеждна преграда срещу заразяване от болести, предавани по полов път /СПИН, сифилис, гонореа и други/. Презервативът се нахлузва върху ерегиралия полов член и по време на еякулацията спермата остава вътре в него. При ненавременно изваждане на половия член от влагалището поради спадане на ерекцията е възможно да изтече сперма във влагалището или целият презерватив да остане вътре във влагалището. Рискът от забреме няване при този метод е 6-7%-ов.

Календарният метод се основава на половото въздържане през дните, в които е най-голяма вероятността за забременяване. За целта е необходимо жената да води в продължение на една година календар на менструалните цикли. Продължителността на менструалния цикъл се пресмята от първия ден на менструалното кървене до последния ден преди следващото. От най-краткия цикъл в календара се изваждат 18 дни, а от най-дългия 11 дни. Полученият интервал между двете числа - резултатът от тази проста сметка определя периода, в който вероятността за забременяване е най-голяма. Примерно, ако най-краткия цикъл е 26 дни, а най-дългият - 30 дни, то 26 - 18 = 8 дни и 30 - 11 = 19 дни. Това означава,че между 8-мия и 19-тия ден /включително/ от менструалния цикъл половите сношения могат да доведат до забременяване. Рискът за забременяване при използването на този метод е 14%-ов.

Противозачатъчните средства са удобно контрацептивно средство за двойки, водещи редовен полов живот. Таблетките съдържат хормони, подтискащи дейността на яйчниците: нови яйцеклетки не узряват и следователно не е възможно да се осъществи оплождане. Таблетките се приемат от петия ден на мензиса, по една на ден, в продължение на 21 дни, след което се прави 7 дневна пауза. 2-3 дни след началото на тази пауза настъпва подобно на мензиса кръвотечение. Всекидневното вземане на таблетките е гаранция за почти стопроцентова сигурност, че няма да настъпи забременяване.Случайният пропуск в приема на таблетките трябва да се компенсира до 36 часа. Използваните у нас противозачатъчни таблетки имат и доста странични действия, поради което е необходима консултация с лекар преди началото на приема.

Вътрематочните средства /спирали/ са подходящи за раждали жени и се поставят от лекар-гинеколог. Те осигуряват 95-98%ова гаранция срещу забременяване.

Широко практикуваните у нас методи против забременяване /влагалищни промивки с подкиселена вода, поставяне на таблетка аспирин във влагалището и др./ не са ефективни.
--=======================================--

Кратки анатомо-физиологични данни за МЪЖКАТА полова система

Половата система на мъжа е изградена от вътрешни и външни полови органи. Към външните полови органи се отнасят: половият член и скротумът. Към вътрешните се отнасят: тестисите и техните придатъци, семеотводните канали, семенните мехурчета и простатната жлеза.

Тестисите - мъжките полови жлези,имат овална форма и са с размери 4 х 2,5 см. Всеки тестис се състои от 180-200 делчета. Във всяко делче са разположени 5-7 силно нагънати тънки семенни каналчета. Общо за единия тестис тяхната дължина достига до 30 км.

По вътрешната повърхност на семенните каналчета са разположени специални клетки, от които се образуват мъжките полови клетки - сперматозоидите. Всеки сперматозоид изминава дългия път до своето узряване за около 3 седмици, след което се натрупва заедно с останалите зрели сперматозоиди в придатъците на тестисите. Способността да се създават зрели сперматозоиди се придобива под влияние на мъжките полови хормони от началото на пубертета /12-14 г./ до дълбока старост.

Семенните мехурчета са две симетрично разположени между пикочния мехур и правото черво гроздовидни образувания с дъл жина около 5 см. Те отделят специфичен секрет, който осигурява с енергия сперматозоидите.

Под пикочния мехур, обхващайки от три страни началото на уретрата, е разположена простатната жлеза. Тя отделя третата съставна част на спермата - специфичен секрет, който неутрализира киселата среда на влагалището.

Скротумът представлява тънкостенно кожно-мускулно чувалче, в което са разположени тестисите.

Мъжкият полов член е съставен от три пещеристи тела и главичка, покрита с тънка подвижна кожа. Кожата, която покрива главичката, се нарича препуциум и нормално може да се придърпва към ствола на члена и да оголва главичката му.

Пещеристите тела имат гъбеста структура и специфично кръвоснабдяване.Постъпващата по артериите кръв изпълва пещеристите тела, които притискат разположените между тях венозни съдове и пречат на оттичането на кръвта. Половият член се уголемява и изправя - получава се ерекция.

Нормалните размери на мъжкия полов член в състояние на ерекция се движат между 11 и 15 см. Главичката на половия член е богато снабдена с нервни окончания, които при ритмично триене се възбуждат и предизвикват еякулация /семеизпразване/.

В процеса на индивидуалното развитие са възможни някои отклонения - тесен препуциум /фимоза/ или или срастнал с главичката на половия член препуциум. Тези отклонения лесно се коригират и отстраняват по оперативен път още в детска възраст със съдействието на родителите.


Физиологични полови реакции у мъжа

Първата реакция на сексуален стимул у мъжа е ерекцията на мъжкия полов член, при това без да има значение директното действие на дразнителя или възприемането му чрез сетивата. Ерекцията е характерна за първата фаза на копулативния цикъл и нейното ниво зависи от интензивността /изразителността/ на сексуалния дразнител. Ерекцията на половия член във влагалището по време на половия акт се регулира от бързината, степента на проникване на члена във влагалището и честотата на фрикционните движения. Във втората фаза на копулативния цикъл /фазата на плато/ и във фазата на оргазъм половият член е в максимална ерекция. По време на оргазма с участието на мускулатурата на половия член започва ритмично присвиване и семенната течност се изтласква под налягане с няколко оргазмени контракции.

У по-възрастните мъже до максимална ерекция се достига непосредствено преди еякулация, а броят и силата на оргазмените контракции намаляват. Във фазата на успокояване ерекцията отслабва и половият член придобива нормалните си размери. Ерекцията у здравия мъж настъпва не само в резултат на сексуална възбуда добре познати са сутрешните ерекции, ерекция при агресивност. Здравият мъж има 58 ерекции по време на сън. С възрастта честотата и интензивността на нощните ерекции намаляват. При нарастваща сексуална стимулащия скротумът се свива, намалява обема си и придърпва тестисите към основата на половия член. След оргазъм тестисите отново заемат предишното си нормално положение в отпуснатия скротум.

Еякулацията протича в два стадия.

В първия стадий се отделят съставните части на спермата - от простатата, булбоуретралните жлези и семепроводните канали в задната част на уретрата. Този процес не може да бъде задържан волево.

Във втория стадий под влияние на оргазма спермата се изтласква под голямо налягане към изхода на уретрата. У възрастните мъже това налягане е ниско, семенната течност просто изтича, а еякулацията почти не доставя удоволствие.

Сексуалната възбуда предизвиква и някои по-общи реакции на мъжкия организъм. С усилване на половата раздразнимост се наблюдава нахлуване на кръв в кожата, зачервяване на кожата на лицето, врата, шията и гърдите. Засилва се общият мускулен тонус и е възможна появата на спазъм на отделни мускулни групи.

По време на оргазъм сърдечната честота може да достигне до 180 удара/минута, дихателната честота - до 40 вдишвания/ минута,а артериалното налягане да достигне стойности далече над нормалните /до и над 240/140 мм//. В последната фаза на успокояване нерядко се наблюдава обилно изпотяване.