Coco Chanel
Страница 1 от 1
Coco Chanel
PoLLy Сря 11 Ное 2009, 15:11
Габриел Бонюер „Коко” Шанел (Gabrielle Bonheur “Coco” Chanel) е родена на 19-ти август 1883 в малко градче в долината де ла Льор (Loire Valley), Франция и почива на 10-ти януари 1971 година в Париж. Определена е като пионер в модата. Нейната философия, стремежа й към изчистени линии и елементите, взаимствани от мъжката мода й отреждат важно място в развитието на модата пред 20-ти век. Благодарение на въздействието, което Коко Шанел оказва върху модата като цяло, списание Таймс я включва в класацията за 100-те най-влиятелни личности на 20-ти век, единствения представител от света на модата в класацията.
Шанел е родена на 19-ти август 1883. Тя е второто дете в семействот на пътуващия продавач Алберт Шанел анд Джийн Дъоволе. Поради грешка в акта й за раждане, който е записал фаилията й като Шаснел (Chasnel), първите биографи на Шанел срещат трудности в проучването на корените на дизайнера. Коко е родена в приют за бедни и раждането й е било докладвано от двама работници на приюта на следващия ден, като раждането й е записано в акта за раждане един ден по-късно. Поради неграмотността на работниците в болница, те не знаели как да изпишат фамилното й име. Кметът на градчето импровизирал й записал бъдещата звезда като Шаснел.
Родителите на Коко се венчават 1883 година и имат 6 деца – три момичета, сред които Коко и три момчета. Когато е само на 12 години, Коко изживява първия си сблъсък с реалния живот – майка й умира от туберколоза, а баща й скоро след това напуска дома им, под предплог, че трябва да си намери по-добра работа за да може да ги изхранва. Останали без родителите си, децата са пратени в приют за сираци, намиращ се в католически манастир. Именно в манастира, Коко Шанел се научава да шие. Ваканциите си, младото момиче прекарва при роднини, които я научават на тънкости в шиенето, които били отвъд уменията на монахините в манастира. На 18-годишна възраст Коко напуска манастира и започва работа в местна шивашка работилница.
Докато работи в шивашката работилница Шанел се запознава, а скоро след това започва любовна връзка с плейбоя и милионер Етиен Балсан, която я глези с всички блага на живот изпълнен с лукс – диамантени бижута, дизайнерски дрехии приеми, където Коко среща елита на тогавашното общество. По това време Шанел започва да изработва и декорира шапки, което скоро от хоби се превръща в професия и смисъл на живота й. Както по-късно разказва на приятелите си, Коко „проглежда”, благодарение на новото си хоби, напуска Балсан и се нанася в апартамента му в Париж. През 1913 година отваря първия си магазин, който продавал богат асортимент от палта и модерни шлифери. Бизнеса й не просъществува дълго, тъй като магазина се намирал в сърцето на Париж и наема бил огромен. Типично за Шанел, провалът я насъскалоще повече и тя била по-убедена от всякога, че ще успее.
В периода преди Първата световна война, Шанел се среща с Артър „Бой” Капел, който доскоро е бил най-добрия приятел на Етиен Балсан. С подкрепата на Артър Коко се сдобива със сграда и финансови средства за откриването на втория с магазин в областта Британи. Нейните шапки биват носени от извесни френски актриси по това време, което и помага да си извуюва име в света на модата по това веме. През 1913 година Коко представя първата си дамска спортна колекция в бутиката си в Дювил, район който е убежище на на голям брой жени по време на започналата вече Първа световна война.
По-късно, когато вече е известна, Коко си измисля история, която да „разкраси” трудния й живот като дете. Шанел стриктно се придъжа към историята, че когато майка й умира баща й отплавал за Америка да натрупа състояние, а тя заминала да живее с две кораво-сърдечни лели. Тя дори претендирала, че е родена през 1893 вместо 1883 година. И майка й е умряля, когато Кокое била на 2 годинки. Всичко това Шанел прави за да намали позора, който изпитвала от бедността и липсата на родители по време на детството си.
През 1923 Коко разкрива пред списанието Харпърс Базаар (Harper’s Bazaar), че „Изчистиния и прост дизайн е ключа към истинската елегантност”. Това се и стреми да покаже в колециите, които са изчистени, а дрехите са удобни. За разлика от повечето европейски дизайнери, творящи по това време, Шанел определя жената като истинското същинство на дрехите. „Дадох на жените чувстовото за свобода, додох им обратно техните тела... Тела , които бяха потънали пот под слойове от дантели, корсети и подплънки заради приумиците на някои дизайнери.” Шанел дава нов живот на материи като жарсе, които преди това са били смятани, че са само дрехи на бедните хора. Стила й често буди асоциация с образа на младите момичета от 20-те години на 20-ти век, които са били самоуверени и често се държели предизвикателно към установените обществени норми. Тези момичета демонстрирали тяхната независимост с нов външен вид и държание – къси поли и прически, използване на гримове и козметика в големи количества, пиене на коктейли и пушене на цигари на обществено място. Но „бунтарщината” на тези момичета не се изчерпвал само с външния им вид. Те смело участвали в различни спортове, карали техни собствени автомобили и излизали по нощни клубове, където слушали джаз и танцували Чарлзстоун.
Иконичното сако на Шанел само по себе си е един малък свят в света на модната философия на Шанел. Конструкцията на сакото го различава от традиционното сако. Конструкцията на самите ръкавите е от три части. Това си остава най-отличителния белег и запазената марка на Шанел, заедно с ръчно направените шевове, тежките метални копчета и металната верига в основата на сакото, които са не само част от декорацията, а и служат като тежести, които предават и запазват нужната форма на сакото.
Шанел е дизайнера, който пръв излиза с парфюм, който носи името на дизайнера, а именно Шанел № 5(Chanel №5), който остава класива в жанра.
През 1925 Вера Бат Ломбарди (Vera Bate Lombardi) става муза на Шанел и нейна свръзка с голям брой аристократични фамилии в Европа. Прочутия Английски външен вид на Шанел е посветен и почерпен именно от Вера Ломбарди. Благодарение на Ломбарди, творенията на Шанел са представени на английското кралско семейство, осигуряващи на Коко Шанел признание и връзки.
През 1939, със започването на Втората световна война, Шанел затваря бутиците со. Тя вярва, че това не е време за мода и се примествада живее в парижкия хотел Риц, където живее повече от 30 години. Шанел живе в хотела дори и по време на окупацията на Париж от нацистите и често бива критикувана за връзката си с германския офицер и шпионин Ханс Гюнтър фон Динкладж. Вярва се, че именно той и издействал разрешение да остане в хотела по време на окупацията на града. Въпреки, че Коко Шанел предпочитала да нарича свой дом хотел Риц, тя притежавала апартамент над магазина си на адрес рю Камбон №31, както и вила на Френската ривиера.
Шанел не се завръща на модната сцена до 1954 година, когато представя първата си колеция след 1934 година. Заради връзката си с германския шпионин, Шанел бива пocрещаната доста студено от парижката си публика, но за сметка на това американците я боготворят.
Коко Шанел умира от сърдечен удар на 10-ти януари 1971, на 87 годишна възраст, в апартамента си в парижкия хотел Риц. Погребана е в Лозана, Швейцария и върху надгробната й плоча е изобразена лъвска глава, символизираща зодиакалния й знак Лъв.
Шанел е родена на 19-ти август 1883. Тя е второто дете в семействот на пътуващия продавач Алберт Шанел анд Джийн Дъоволе. Поради грешка в акта й за раждане, който е записал фаилията й като Шаснел (Chasnel), първите биографи на Шанел срещат трудности в проучването на корените на дизайнера. Коко е родена в приют за бедни и раждането й е било докладвано от двама работници на приюта на следващия ден, като раждането й е записано в акта за раждане един ден по-късно. Поради неграмотността на работниците в болница, те не знаели как да изпишат фамилното й име. Кметът на градчето импровизирал й записал бъдещата звезда като Шаснел.
Родителите на Коко се венчават 1883 година и имат 6 деца – три момичета, сред които Коко и три момчета. Когато е само на 12 години, Коко изживява първия си сблъсък с реалния живот – майка й умира от туберколоза, а баща й скоро след това напуска дома им, под предплог, че трябва да си намери по-добра работа за да може да ги изхранва. Останали без родителите си, децата са пратени в приют за сираци, намиращ се в католически манастир. Именно в манастира, Коко Шанел се научава да шие. Ваканциите си, младото момиче прекарва при роднини, които я научават на тънкости в шиенето, които били отвъд уменията на монахините в манастира. На 18-годишна възраст Коко напуска манастира и започва работа в местна шивашка работилница.
Докато работи в шивашката работилница Шанел се запознава, а скоро след това започва любовна връзка с плейбоя и милионер Етиен Балсан, която я глези с всички блага на живот изпълнен с лукс – диамантени бижута, дизайнерски дрехии приеми, където Коко среща елита на тогавашното общество. По това време Шанел започва да изработва и декорира шапки, което скоро от хоби се превръща в професия и смисъл на живота й. Както по-късно разказва на приятелите си, Коко „проглежда”, благодарение на новото си хоби, напуска Балсан и се нанася в апартамента му в Париж. През 1913 година отваря първия си магазин, който продавал богат асортимент от палта и модерни шлифери. Бизнеса й не просъществува дълго, тъй като магазина се намирал в сърцето на Париж и наема бил огромен. Типично за Шанел, провалът я насъскалоще повече и тя била по-убедена от всякога, че ще успее.
В периода преди Първата световна война, Шанел се среща с Артър „Бой” Капел, който доскоро е бил най-добрия приятел на Етиен Балсан. С подкрепата на Артър Коко се сдобива със сграда и финансови средства за откриването на втория с магазин в областта Британи. Нейните шапки биват носени от извесни френски актриси по това време, което и помага да си извуюва име в света на модата по това веме. През 1913 година Коко представя първата си дамска спортна колекция в бутиката си в Дювил, район който е убежище на на голям брой жени по време на започналата вече Първа световна война.
По-късно, когато вече е известна, Коко си измисля история, която да „разкраси” трудния й живот като дете. Шанел стриктно се придъжа към историята, че когато майка й умира баща й отплавал за Америка да натрупа състояние, а тя заминала да живее с две кораво-сърдечни лели. Тя дори претендирала, че е родена през 1893 вместо 1883 година. И майка й е умряля, когато Кокое била на 2 годинки. Всичко това Шанел прави за да намали позора, който изпитвала от бедността и липсата на родители по време на детството си.
През 1923 Коко разкрива пред списанието Харпърс Базаар (Harper’s Bazaar), че „Изчистиния и прост дизайн е ключа към истинската елегантност”. Това се и стреми да покаже в колециите, които са изчистени, а дрехите са удобни. За разлика от повечето европейски дизайнери, творящи по това време, Шанел определя жената като истинското същинство на дрехите. „Дадох на жените чувстовото за свобода, додох им обратно техните тела... Тела , които бяха потънали пот под слойове от дантели, корсети и подплънки заради приумиците на някои дизайнери.” Шанел дава нов живот на материи като жарсе, които преди това са били смятани, че са само дрехи на бедните хора. Стила й често буди асоциация с образа на младите момичета от 20-те години на 20-ти век, които са били самоуверени и често се държели предизвикателно към установените обществени норми. Тези момичета демонстрирали тяхната независимост с нов външен вид и държание – къси поли и прически, използване на гримове и козметика в големи количества, пиене на коктейли и пушене на цигари на обществено място. Но „бунтарщината” на тези момичета не се изчерпвал само с външния им вид. Те смело участвали в различни спортове, карали техни собствени автомобили и излизали по нощни клубове, където слушали джаз и танцували Чарлзстоун.
Иконичното сако на Шанел само по себе си е един малък свят в света на модната философия на Шанел. Конструкцията на сакото го различава от традиционното сако. Конструкцията на самите ръкавите е от три части. Това си остава най-отличителния белег и запазената марка на Шанел, заедно с ръчно направените шевове, тежките метални копчета и металната верига в основата на сакото, които са не само част от декорацията, а и служат като тежести, които предават и запазват нужната форма на сакото.
Шанел е дизайнера, който пръв излиза с парфюм, който носи името на дизайнера, а именно Шанел № 5(Chanel №5), който остава класива в жанра.
През 1925 Вера Бат Ломбарди (Vera Bate Lombardi) става муза на Шанел и нейна свръзка с голям брой аристократични фамилии в Европа. Прочутия Английски външен вид на Шанел е посветен и почерпен именно от Вера Ломбарди. Благодарение на Ломбарди, творенията на Шанел са представени на английското кралско семейство, осигуряващи на Коко Шанел признание и връзки.
През 1939, със започването на Втората световна война, Шанел затваря бутиците со. Тя вярва, че това не е време за мода и се примествада живее в парижкия хотел Риц, където живее повече от 30 години. Шанел живе в хотела дори и по време на окупацията на Париж от нацистите и често бива критикувана за връзката си с германския офицер и шпионин Ханс Гюнтър фон Динкладж. Вярва се, че именно той и издействал разрешение да остане в хотела по време на окупацията на града. Въпреки, че Коко Шанел предпочитала да нарича свой дом хотел Риц, тя притежавала апартамент над магазина си на адрес рю Камбон №31, както и вила на Френската ривиера.
Шанел не се завръща на модната сцена до 1954 година, когато представя първата си колеция след 1934 година. Заради връзката си с германския шпионин, Шанел бива пocрещаната доста студено от парижката си публика, но за сметка на това американците я боготворят.
Коко Шанел умира от сърдечен удар на 10-ти януари 1971, на 87 годишна възраст, в апартамента си в парижкия хотел Риц. Погребана е в Лозана, Швейцария и върху надгробната й плоча е изобразена лъвска глава, символизираща зодиакалния й знак Лъв.
PoLLy- Miss Independent
- Брой мнения : 78
Points : 176
Reputation : 1
Join date : 12.08.2009
Age : 30
Местожителство : in the middle of Nowhere -
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|